"Всяко дете има право на щастливо детство!" – такова е мотото на Карин дом – Варна. Организация с нестопанска цел, основана преди около 30 години от потомствения дипломат и филантроп Иван Станчов, която носи името на неговата братовчедка Карин (родена с церебрална парализа). За нуждите на дома той предостовя фамилната си къща. От няколко години Карин дом се помещава в нова, подходяща за целта сграда.
Целите
Фондация "Карин дом" стартира дейността си през 1996 година с визията да бъде център по английски модел, в който семействата с деца с увреждания получават подкрепа и достъп до съвременни ефективни терапевтични услуги, за да може изоставянето на тези деца в институции да бъде прекратено.
Благодарение на харизматичната си личност и силната лична мотивация да бъде в услуга на обществото, г-н Станчов привлича дарители и съмишленици, които да подкрепят каузата.
Карин дом разпространява добрата практика чрез обучения и консултации на родители и специалисти, работещи с деца със специални нужди от цялата страна, придържайки се към международните стандарти.
Екипът работи за застъпничество и промяна на политиките за деца на местно, регионално и държавно ниво. Важна част от дейността на фондацията е да се насърчава доброволчеството и социалната ангажираност на младите хора в страната.
Рехабилитацията
По думите на изпълнителния директор на Фондацията, Антоанета Иванова, за миналата година на постоянна терапия в Центъра за рехабилитация са били 200 деца, а в Центъра за ранна интервенция са преминали около 190 деца.
Отделно специалистите се занимават с интензивна терапия на деца от цялата страна, така наречените седмични пакети, от които са се възползвали още около 40 деца.
Децата, с които работи организацията, са на възраст от 0, тоест включително новородени недоносени деца, до 3 години. Повечето услуги по рехабилитация са за деца до 8 години, като изключение прави адаптираното плуване, за част от което има финансиране по общинска програма. Там са преминали към 90 деца и тъй като средата позволява,чрез плуване се рехабилитират и по-големи деца – до 11 години.
Расте ли броят на децата със специални потребности
Наблюденията на Антоанета Иванова са от 15 години насам, според нея има различия във вида на нарушенията – увеличават се доста нарушенията, свързани с комуникацията, с поведението, с общуването, със социализацията на децата. Може би малко намаляват двигателните нарушения.
"Искам да обърна внимание на един въпрос, който хората могат да контролират: как те общуват с децата си. Много често родителите просто от незнание, неразбиране идват с деца, примерно на 3 години, които говорят английски, но на български не могат да говорят. Това са деца, които всъщност са ползвали електронни устройства. Електронното устройство само по себе си не е вредно. Има значение как, кога и в какъв контекст то се дава на детето, колко време то прекарва с него. Всъщност по-важно е колко време детето участва в реално, истинско общуване с родителите си и с други хора. И затова много често по интервютата ние питаме родителите за тяхната рутина - дневен и седмичен режим на детето. За да има то добра социална среда, която изгражда умения за общуване, означава и семейството да се среща с други семейства, да има преживявания сред природата... Не можем едно разстроено дете да го успокояваме с телефон."
Личната мотивация
"Този въпрос е доста личен за мен. Аз съм директор на Карин дом от миналата година. Но съм свързана с него от 15 години. Имах син с увреждания, но с голяма душа, той ни напусна преди около 8 години... Но аз получих помощ от Карин дом, намерих среда, в която те приемат, в която те разбират, в която ти помагат и помагат на детето ти. За един родител на дете със специални потребности е много важен моментът, в който той също може да се гордее с детето си. Това, което се създава в Карин дом като дух, според мен е изключително!"
Цялото интервю с Антоанета Иванова може да чуете в звуковия файл.
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на 9..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg