От известно време насам всеки втори четвъртък от месеца, някъде около десето число, в онлайн пространство излиза по един нов епизод от "Така видяно" – подкаст за пътя и творчеството на българските художници. Негови създатели и автори са журналистите Светлана Тарашоева и Веселина Даковска, дългогодишни водещи в програма "Христо Ботев".
В серия от разговори те дават думата не просто на твореца, но и на личността, която се крие зад него. Питат художници от различни поколения за пътя им в изкуството, за провокациите, успехите и провалите, вдъхновенията и кризите, които ги съпътстват в работата им. За съветите им към тези, които сега тръгват да отъпкват същите пътеки, за това, какво е необходимо на днешната българска сцена на изкуствата, за достъпа до нея, а и до европейските сцени като цяло.
Първоначално идеята е да бъдат представени творческият път и потенциалът на младите български художници, но впоследствие авторите на "Така видяно" решават да разкажат на слушателите си и за творци от различни поколения, някои от които са неизвестни за нашето общество, но са популярни в Западна Европа.
"Смятам, че у нас изобразителното изкуство е до известна степен маргинализирано – дали от неразбиране, дали от пренебрегване. Да, дава му се свобода, но пък се поставя и на колене. Смятам и че младите хора не се интересуват много от изобразително изкуство, да не кажа – изобщо. Не познават нашите художници, може би дори и чуждите, световноизвестните. Затова ми се стори, че има нужда от такова образователно събитие, каквото е този подкаст за български художници“, обясни в "Артефир" Светлана Тарашоева, която е инициатор на идеята.
До този момент тя и Веселина Даковска представиха на слушателите си историите на художничките Нора Ампова и Калия Калъчева.
Изборът им на герой за всеки подкаст е провокиран от новаторството в стила на художника, от неговата нестандартност и пълна липса на капсулованост в естетиката на българската академия. Затова и предстои да бъдат разказани историите на един скулптор, на една концептуалистка и на български художник, който е сред родоначалниците на футуризма в Италия.
"Форматът е доста обширен, това са 60-минутни разговори, в които могат да се разкажат лични истории, неща, които са навътре в света на художника – добре знаем, че те са малко интровертни, не обичат много себепоказването, за всеки художник говори картината му в крайна сметка. Ние се опитваме – освен, разбира се, наболели въпроси, свързани с промотирането на изобразителното изкуство и с това дали младите художници е възможно да се издържат със своите творби – да навлезем в техния духовен и личен свят", каза и Веселина Даковска.
Апетитът идва с яденето, а за да добие човек вкус и интерес към изкуството, е необходимо и малко образование. Затова "Така видяно" говори за изобразителното изкуство, но и го показва – в каналите си в YouTube и SoundCloud и в страниците си във Фейсбук и в Инстаграм.
Все пак къде да се говори на младите хора за изобразително изкуство, ако не в интернет, където те са непрекъснато.
Как щраус обикаля улиците на Лондон, след което влиза в една от най-известните галерии "Тейт Британ" и се настанява до скулптура на Роден? Как един български златен ескалатор попада в колекцията на Лучано Бенетон в Италия – "Имаго Мунди"? Какво би излязло от три загадъчни пашкула, висящи от тавана на "Квадрат 500", от които се носят органичен мирис, странни звуци и мистични светлини? Как една футболна топка може да омилостиви "взискателния“ художник Светлин Русев и кой съвременен български майстор на четката често изобразява Христос? Защо Мона Лиза – или Джокондата, както я наричат французите – е най-известната картина в света и каква е нейната тайна?
За всичко това можете да чуете в епизодите на подкаста "Така видяно", следващият излиза на 12 юни.
Повече за мотивацията на Светлана Тарашоева и Веселина Даковска да разказват за вдъхновението и любовта към боите на художниците – в звуковия файл.
Снимка – "Така видяно"
Шекспировият театър в Паталеница навършва 25 години и отбелязва годишнината със спектакъла "Ромео и Жулиета: любовта като обред". Именно с тази Шекспирова пиеса е сложено началото на театралната школа "Петровден" през 1999 година от режисьора Христо Церовски. Мениджърът на фестивала Инна Церовска разказва в "Нашият ден" за постигнатото..
Един от най-великите романи на ХХ век – "Магът" на Джон Фаулз , излезе в превод на български език, дело на преводача Боримир Паскалев. В "Нашият ден" Десислава Желева от издателството разказва повече за митологичния за роман. Книгата е голяма, сложна, философска. В цели 800 страници авторът балансира между мистичното и реалността, между..
Изложбата "Габровци под Самарското знаме" ще бъде открита в Дряново на 24 юли . Това съобщи Иван Христов, директор на Историческия музей в града. Експозицията е посветена на българските опълченци от Габровския регион – Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна , като отдава почит на приноса им в Освободителната война. Изложбата е подготвена от..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази вечер от 19:00 часа. Но това не е просто среща или лекция – това е преживяване, насочено към онези, които носят любов към старите сгради, към тяхната история и дух. Какво знаем за старите сгради? А..
Лятна предпремиера на сборника "Българска работа. Съгласуване на времената" на Стефан Минчев предстои на 15 август от 18 ч . Събитието с модератор Аксиния Михайлова, която е редактор на книгата, ще се състои на откритата сцена Експоцентър "Флора" - Бургас . По думите на Минчев заглавието е директна препратка към израза на Иван Хаджийски –..
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на..
Историкът Петър Николов-Зиков разказваза съдбата на престолонаследника от Шишмановата династия Иван Стефан в книгата "Людовико – императорът на България"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg