60 години Димитър Воев: Концерт на "Нова генерация", "Ревю" и "Тангра"

Всъщност колекционирате ли история? Житейско-музикална? Като албум с лепящи се картинки. Там някъде са и родните групи "Ревю", "Тангра" и "Нова генерация". На първа страница. Те са култ, ако случайно не знаете! Заедно и поотделно.

"Нова генерация" + "Тангра" + "Ревю" ще отбележат 60 години от рождението на емблематичния поет, музикант и изобщо творец Митко Воев в центъра на София – по-точно – сцената на стадион "Юнак" на 7 юни.

Култови парчета от 80-те и 90-те години на ХХ век ще звучат в памет на Димитър Воев, роден на 21 май. Основател, вокалист и басист на "Нова генерация", той напуска този свят твърде млад, на едва 27-годишна възраст. Факт е, че бардът финализира мисията си в българската музика за стряскащо кратък период. Бандата вдъхновява и повлиява силно няколко поколения, а текстовете на Воев и новата романтика далеч изпревариха своето време. Всяка от тези формации е свързана по един или друг с Воев – символ на неформалната културна вълна в България, а творчеството й - отдавна издържало "теста на годините" и символ на крясъка на цяло едно поколение, помагайки на мнозина да сринат Стената в своето мислене и да ги приближи поне с една стъпка към т.н. Перестройка.

Митко Воев. Поетичен гений, изумителен басист от утре, а не от вчера. "Новата генерация" генерира по-трудното: смисъла не на битието, а на небитието. Митко беше и един от основателите на легендарната ъндърграунд група "Кале", както и на един от най-оригиналните авангардни музикални проекти у нас през 80-те и 90-те, "Воцек и Чугра", авангарден джаз дует, сформиран през 1984 година от Димитър Воев и Георги Маринов под името "Воцек" – по операта Wozzeck на Албан Берг. Към тях се присъединява и Пенчо Попов – "Чугра". Стиховете на Воев са приветливо мрачни, едновременно абстрактни и точни, и в повечето случаи – пророчески. С тях отрасна поне едно поколение, а това е страшно много:

"Ние сме завинаги нова генерация

със кървящи от мъка и болка очи.

Знаем, че за нас няма компенсация

и повръщаме върху надеждата за по-добри дни".

Нова генерация. Името обяснява всичко. Димитър Воев беше нейният басист и вокалист, и нещо повече – идеен двигател и поет от рода на онези, каквито се раждат веднъж на сто години. Бунтът на Воев - плашещ и скверен в "Кале", нежен, мрачен и извисяващ в "Нова генерация". Думи от които толкова силно и искрено крещи самотата, текстове със силна социална позиция, защото именно самотата е една от най-страшните болести на младия човек и днес. Така наречената "студената вълна" престана да бъде просто понятие, а опит за вглеждане във вътрешното "аз" на едно цяло поколение. Само че тогава, в края на 80-те и началото на 90-те, нещата изглеждаха по-прости. Предполагам, че за обществото Воев беше просто един малко странен и свръхчувствителен младеж с известен поетичен талант,  мнозина се питаха е ли земно това отнесено същество. За феновете на "Нова генерация" беше различно – предаността им към групата беше въпрос почти на живот и смърт. А дори да не харесваха музиката, хората не можеха да останат незасегнати от текстовете на Воев. Само два, но пък затова какви албума. По грозна ирония вторият видя бял свят малко след смъртта на Митко след тежка мозъчна операция. Така поезията, рок-ен-ролът и смъртта създадоха заедно един от българските култове на ХХ век. А дали само на ХХ? Той се отправи спокоен и горд към безкрая през 1992-а, затова за него не бива да се говори в минало време. Нито ще е честно, нито ще е вярно. Колкото музикант и композитор, впечатляващ басист, толкова и поет – сложен, но без да сътворява словесен бъркоч – за разлика от мнозина други...

Когато в края на 70-е британският пънк официално умира, той оставя след себе си огромна дупка. В целия свят музиката е в безумен застой за няколко месеца. От кризата я вади новата вълна, инжектирала всички музикални стилове и изпълнители. Поне така твърдят специалистите. Тази революция бе извършена и в България няколко години по-късно, и – както и да се въртят нещата и мненията, главните "революционери" са Васил Гюров и покойният Димитър Воев. "Ревю" и "Нова генерация" направиха много повече за нас, отколкото онази лудост на жълтите павета. Сякаш без значение кой точно изкрещява текстовете на "Ревю", изскочили от новата вълна като разбудени призраци от края на 80-те, цветята от края на 80-те. Понятието "музикален култ" точно в нашата страна е доста репресирано и отричано. Дори самият Васо Гюров не иска и да чува за него. Но няма как иначе да се дефинира факта, че с един-единствен албум някаква болезнено провокативна група успя да обсеби арт среди и почитатели в рамките на толкова години. Те нямаха нищо общо с рока на 70-те, който отдавна се бе преборил със "системата" и бе научил как да я лъже безнаказано. Те не бяха безопасни за обществото като "Щурците", "Диана експрес" и "Сигнал". Бяха полуосъзнати пънкове - не толкова в музиката, колкото в настроението. Не ги пускаха по радиото. Нямаха нито един албум и в онзи момент нямаха никакви изгледи да запишат. Песните им обаче останаха като печат на времето. А и във времето.

През различните декади формацията претърпя различни конфигурации и премина в поредица от неочаквания състояния, но и днес парчетата й звучат така актуално, все едно, че са написани вчера. Това пък дали не е поради "шарената сянка", под която се е скрил народът ни и си кюти вече толкова години? От "Ревю" започна групарският дебют на първата българска рок дама Милена Славова, после Кристина Серафимова пое микрофона, а идната събота фронта ще покрие новото откритие на Гюров - певицата Русита Боева. Да наследиш самата Милена Славова за едни от най-знаковите български песни, е унищожителна мисия. Васил Гюров обаче явно трудно греши.

Щом се отвори дума за направлението нова вълна, просто няма как да бъде подминат бог "Тангра". Вечно актуален саунд дизайн и винаги по-напред с материала. Да, Косьо Марков – светлина по пътя на душата му. Пътешественик в бъдещето. Не на последно място – изумителен инструменталист, аранжор и продуцент. Идеолог. Трубадур на промяната. Не само в двата формата на "Тангра", днес те са четири с последния, в който микрофона държи Борислав Мудолов, по-известен с артистичния си псевдоним Боби Косатката. Винаги пропускаме най-най-първата "Тангра", в която са Косьо, певецът и басист Сашо Гривната, Марсел Барух - барабани, изумителният китарист Личо Стоунса и за кратко кийбордистът Боти Панов. Във всяка формация обаче Косьо Марков беше нейният идеен двигател. Но и за този човек не бива да се говори в минало време. Музика, текст и аранжимент, написани с много - и все правилни, усещания. Същински Марков Константин Марков. С втората "Тангра" този космополит и демократично настроен творец показа, че западна - и по-специално европейска музика, може да бъде създадена и да вирее в онази част отсам Желязната завеса, дето е колкото една човешка длан. При това в реално време, а не догонвайки извитата опашка на модата. Константин Марков остави своето име не само в българската музика, но изобщо в цялото културно пространство. Той промени цялото мислене и светоусещане на поколението, известно днес като "Цветя от края на 80-те". Това, Косьо направи след разпускането на първите два състава - вече с вокалист Стенли, е направо революция в родния рок. България беше минала без пънк, но затова пък след албума "Тангра II" тръгна силната вълна от уейв и пост-пънк банди, станали нашите собствени "цветя от края на 80-те" - "Кале", "Ревю", "Нова генерация", "Виолетов генерал". "Модерният, "синтетизирано"- китарен саунд на "Тангра II" бе въоръжен с текстове, в които вече не се римуваше "морето" с "небето" или "сега" с "любовта" и в които ставаше дума дори за алиенация, остаряване и делнична градска скука. А поколението на 80-те искаше точно това. Ето защо "Тангра II" все още са култ. "Така стоят нещата".

Но това не е всичко. Събитието придобива още по-многолик и съвременен натюрел, поради факта, че в концерта ще взeмат участие още три български групи – и това са "Опиум", "Майнд пиърс" и "Цвет", които Васо силно ми препоръча, като прикани почитателите да заповядат по-рано, тъй като концертът "60 години Димитър Воев" ще започне реално малко след 5 часа. Днес ситуацията е привидно различна, но "системата" стана прекалено арогантна и въобще не я интересува какво казват или си мислят хората. Това вече не е страшно за нея... Точно затова младите, младите банди, а пък и другите, биха могли да бъдат малко по-твърди. Но те не са. Истината е, че от по-голямата част музикални предавания по телевизията се излива една боза! Лично аз си задавам въпроса: Защо тези хора не са по-агресивни, по-активни към битието на нашия народ, тоест – към собственото си битие? Дали пък не бъркам? Да проверим заедно.

"Нова генерация", "Ревю" и "Тангра". Стадион "Юнак" на 7 юни.