Как изкуството на Китай и Япония влияе на българските художници, като проследява развитието на познанието за двете далекоизточни страни, започнало от печатните издания, излизали на български език в столицата на Османската империя – за това разказва изложбата, подредена в СГХГ.
Експозицията ще остане в СГХГ до края на август, а неин куратор е изкуствоведът Красимир Илиев.
Далекоизточното изобразителство пристига от запад с параваните и влиянието на импресионизма върху творчеството на българските художници, сред които блести името на Никола Петров. Сецесионът донася модата, а краят на Първата световна война – духа на мимолетното, които ще вълнуват за кратко умовете през 20-те години на ХХ век, за да бъдат забравени през следващото десетилетие.
Ярка илюстрация на този процес е творчеството на Иван Милев, художникът, който носи далекоизточната естетика в дълбините на сърцето си. С плахи стъпки познанието за поетиката на двете страни се увеличава с преводаческите усилия на Никола Джеров, изкуството се приближава с интерпретациите на Николай Райнов. В началото на века се появява фраза "българите са японците на Балканите", която ще бъде отстранена след деветосептемврийския преврат.
Признаването на Китайската народна република е последвано от книги, които се превеждат от руски, защото в България все още никой не може да разчита йероглифи, както и с изложби, имащи пропаганден характер. През 50-те години на ХХ век художници, като Стоян Венев и Дечко Узунов, поемат по дългите пътища на Поднебесната държава, завръщайки се препълнени с впечатления, скици в папките, и произведения, подарени им от техните гостоприемни колеги. Марин Върбанов и Мирчо Якобов, а след тях Владимир Овчаров, се обучават в пекинските академии да размиват туша и овладеят движението на четката.
През 1963 г. революционно настроени японски графици ще направят втора изложба в София. В същата година разривът на отношенията между китайското и съветското правителство попарва клетвите за вечна дружба между българите и китайците.
Постепенно японската литература и изкуство ще запълват празнината в сърцата на въодушевените от далекоизточната култура българи, процес който ще продължи до 1985 г., когато контактите с Китай са възстановени и в Националния исторически музей е организирана изложба с китайска класическа живопис.
80-те години на ХХ век е време, когато се издава нарастващо количество книги, с преводи от японски и китайски. Държавните колекции в София, Пловдив и Сливен се попълват със закупени укийо-е ("картини на плаващия свят" – бел.ред.). Стартира Биенале на графиката във Варна, в което участието на японски автори се отбелязва с награди. Дните на японската култура, които започнат в началото на следващото десетилетие, се превръщат в ежегоден форум за представяне на различните изкуства.
В Националната галерия и в Галерията за чуждестранно изкуство са организирани поредица от изложби, за първи път се показва китайско изкуство с участието на частни колекции. Краят на века е характерен с двупосочност на контактите, с все по-чести гостувания на български художници в Япония, сред които, по броя на самостоятелните изложби, начело е Стоян Цанев, следван от Захари Каменов – отбелязва кураторът Красимир Илиев, чието дело е и уникален каталог, посветен на изложбата.
Димитрина Кюркчиева покани Красимир Илиев в "Артефир" да представи изложбата и каталога, посветени на тази тема. Чуйте разговора в звуковия файл.
Снимки – СГХГ
В Монтана , в Художествена галерия "Кирил Петров" , ще се състои Националната изложба биенале "Тенец" . Сред над 300 кандидатури са избрани 84 изключителни творби – живопис, графика, скулптура, приложни изкуства и произведения на млади автори. По време на изложбата ще бъдат връчени и наградите "Йордан Радичков" за изобразително изкуство...
Град Берковица диша в ритъма на Йордан Радичков , защото тази вечер, на тържествена церемония, ще бъде връчена Националната литературна награда "Йордан Радичков". Организатори са Община Берковица и Министерството на културата , а престижното отличие се присъжда от петчленно жури – изтъкнати литературоведи, писатели и критици, които..
One Gallery празнува 10 години . За създателката и идеен двигател на пространството – Десислава Зафирова – тази годишнина е едновременно празник и знак за "оцеляване" в едно пътуване през експерименталната сцена, много рискове, нови идеи, съмнения и в крайна сметка – вдъхновения. В "Нашият ден" Зафирова One Gallery като "институция от нов..
Детското заглавие този сезон в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Новите дрехи на краля", драматизация на Евгений Шварц по приказки на Ханс Кристиан Андерсен. П ремиера е на 26 октомври на Камерна сцена . Три приказки на Андерсен се преплитат в един цветен, забавен и трогателен сценичен свят, който напомня на зрителите за..
Независимите дигитални артисти Никола Л. Хайн и Лукас Трунингер представят своята пърформативната инсталация "Мембрани" в Френския институт в София. Иновативна работа превръща текстове в светлинни импулси и звуци, изследвайки границите, в които се припокриват музиката и езикът. Творческото дуо ще демонстрира възможностите на хибридни..
Седмицата минава под знака на 100-годишнината от рождението на художника Борис Димовски – майстор на карикатурата и илюстрацията с огромен принос за..
На "най-голямото поетично-музикално събитие за този сезон!" , както го определят организаторите му, ни канят на 23 октомври издателство "Скрибенс" и..
По случай Световния ден за борба с инсулта, в ефира на Lege Artis председателят на Асоциацията за инсулт и афазия, инж. Дорина Добрева , постави акцент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg