Дарин Сотиров от "Дедал": Търговците са в храма, но има и друг свят

Как школата по изкуствата "Дедал" във Варна обучава деца и младежи в неравностойно положение?

Реализират се образователни програми по изобразително изкуство, съвременно изкуство, кинематография, фотография, ударни инструменти и други. Школа "Дедал" има десетки реализирани проекта за последните 17 години, включващи: програми в сферата на изкуството, наблюдение на природата, художествени и фотографски изложби, създаване на авторска продукция от документално кино, импресии, репортажи, джем сешън срещи, кино прожекции на открито.  

Занятията са без такси, а екипът работи безвъзмездно, създавайки и два фестивала: "Карантината" – Международен фестивал на късометражното кино, и Q-jazz – джазът на младите.

Основателят на "Дедал", художникът Дарин Сотиров, беше гост в предаването "Другият до мен".

Не ми харесва това, което се случва в съвременното общество. Създадохме "Дедал", за да застанем от друга страна на тези процеси, да има положително проявление на таланти, на познание и морал. Решихме, че ще застанем на пътя на това колело съвсем толерантно, чрез познанието и нашите умения и добронамереност. Всяка година раздаваме на обществото напълно безвъзмездно познание в сферата на изкуствата.

Два фестивала създадохме, които са емблематични не само за Варна, подкрепяме млади автори от цял свят. В джаз фестивала не допускаме нищо друго, освен авторска музика. Фестивалите са международни, стимулират международния културен обмен и имаме правило, че нашите ученици припознават доброволчеството като начин на живот, а не днес да изчистим някой боклук, да се снемем усмихнати и целият свят да ни ръкопляска... Всеки ден трябва да се прави по нещо добро, малко или голямо, всеки ден. Представете си ако в нашата малка България 3 милиона души правят същото – всеки ден да отделят по един час за някаква добрина, без значение каква... 

Целият екип на фестивалите работи безвъзмездно, за разлика от всички други, без изключение, в страната ни. Мисля, че сме създали бъдещия модел на обществено поведение, на обществено отношение.

Двете събития имат и каузи извън фестивалните. Първо, да припознаем доброволчеството. Втората програма е екологична. Миналата година събирахме разделно отпадъци и накрая се оказа, когато върнахме събрания отпадък, че сме покрили почти два пъти електроенергията, която е изхарчил фестивалът, което е пример за изключително рационално и грамотно поведение.

На фестивалите не допускаме търговско присъствие, за да може връзката между хората и изкуството да е в абсолютно чиста форма в автентичната обстановка на рибарско селище "Карантината". Третата кауза е опазване на културно-историческото наследство чрез международния обмен и културата, която влиза тук. А чрез популярността, която придоби рибарското селище, успяхме да го запазим, имаше огромен инвеститорски апетит към мястото.

Кинофестивалът "Карантината" започна със 120 човека публика, в момента са над 1200. Има осигурен безплатен транспорт, а входът е свободен.

Много е важно да се знае какво точно правим и защо. Подкрепяме младите, даваме им среда, в която се чувстват спокойни и сигурни, могат да мечтаят. И е пример за това, че има и друг свят. Освен търговците, които са влезли в храмовете навсякъде, без изключение.