Мейси Грей със специално клубно шоу в София

Зашеметяващата Мейси Грей отбелязва 25 години от култовия си първи албум On How Life Is със специално клубно шоу в София. Вълшебен концерт очаква феновете, които да освежат отношенията си със звездата и нейната изфинена музика в голямата зала на "Пиротска 5" в четвъртък вечер.

Четвърт век се изтъркули, откакто Мейси Грей пренаписа саундтрака на душите на почитателите със своя завладяващ, суров, неповторим звук и дрезгаво-поетичен глас, определен като "котешки соул и ар-ен-би от друга планета". Сега се завръща, за да ги развълнува отново и им обещава незабравима вечер с песните от On How Life Is, но и не само. "Това няма да е просто турне – идвам ви на гости", са думите на шоколадовата прима, с които обяви първия етап от On How Life Is 25th ТУЕНТИ ФИФТ Anniversary Tour в Европа, чието начало беше поставено в афиша на Челтнъм фестивала в Обединеното кралство на 5 май, преди да препълни в три поредни вечери легендарния лондонски Ronnie Scott's Jazz Club.

Американската мултиплатинена изпълнителка, авторка на песни, продуцентка и актриса като да изникна от нищото, но влезе с шут през входната врата на музикалната индустрия и за нула време се превърна в една от най-търсените и популярни певици. Факт, който конкуренцията не може да изтрие от езика и съзнанието си - колкото и да иска. Мейси е класа. Стил. Любов. Свобода. Независимост. Мир. Глас-отвъд-себе-си. Музика-за-теб. На пръв поглед е учудващо как името й изплува от океана от соул изпълнители, бълван от всяка по-голяма компания. Още повече предвид не особено комерсиалната музика, която тя прави и най-вече много специфичния и звучащ, меко казано, странно вокал. Мейси е дъщеря на т.н. стил "ню джил суинг", който се зароди в края на 80-те. За да преуспее, всеки универсален черен поп саунд се нуждае и от женско присъствие. Продуцентите Дензил Фостър и Томас Макелрой решават да съберат изцяло момичешка рупа, която да отправи предизвикателство към растящата популярност на суинга, като предложи изцяло различна версия в тези хип-хоп времена. "Ен Воуг" са бляскави, дръзки и пеят със зрелостта на госпъла и динамиката на дуу-уопа, създавайки феминистка версия на "Сюприймс" и Даяна Рос с албума им Born To Sing (1990). Като баланс на екстравагантните, разхитителни крайности на ар-ен-би мейнстрийма, се появяват изпълнители, които предлагат не толкова стилово обмислена, по-бохемска и органична форма на черна музика. В светлината на прожекторите и в голямата игра смело скачат дамите Мери Джей Блайдж, Бионсе Ноулс, Мишел Уилямс и Кели Роулънд в "Дестини'с чайлд" и Мейси Грей, залагащи на модерен космически фънк-соул с много завладяващи припеви и изключително идиотски и оригинални клипове. Black girl power. Но Мейси ярко се откроява заради своята бленда. Паралелите за вокала й варират от доста жестоките "котка без ларинкс" и "Мини Маус", до по-умерените - "смес между Финли Куей и Били Холидей". Това, разбира се, не е най-важното, защото в момента Мейси е любимка на критиката, която не пести суперлативите си за нея и дори я обяви за... Джими Хендрикс на 90-те (факт, който тя прие със смях).

Началото било доста трудно за Мейси Грей с истинското име Натали Макинтайър. Тя започва кариерата си като певица в малък джаз клуб, където изпълнява стандарти и е забелязана от агент на Atlantic, който й предложил много изгоден договор. Струва й се, че нейните мечти се сбъдват, но записите, определени от нея като "посредствено хард рок недоразумение", претърпяват пълен провал и тя се отказва да пее. И едва се откопчва от челичените лапи на контракта. Няколко години по-късно демо-записите й случайно попадат у един от шефовете на Epic и Мейси отново е забелязана. Работата в студиото протича доста трудно, защото тя желаела да синтезира най-доброто от соула на 70-те (Марвин Гей, Ал Грийн), смахнатия фънк на "Парламънт" и Джордж Клинтън, и да ги смеси с малко хип-хоп (отклонения, с които продуцентът не бил съгласен). Все пак работата завършва успешно и резултатът е повече от добър. Да, албумът не може да се нарече суперноваторски и екзистенциален, но десетте парчета в него са много разнообразни. Истинска соул творба - такава, каквато не бе излизала от много време. Звученето не е толкова сурово като на Мери Джей Блайдж, нито има хип-хоп елементи подобно Лорин Хил, но Мейси Грей улучи идеалната смес между традиционното и новото. Соул чист и неподправен. Толкова "котешки" привлекателен, че наистина е трудно да му устоиш. On How Life Is е в челото на повечето класации, а сингълът I Try се дъни по сто пъти на ден по всяко радио и който и да е музикален канал. Електронният ас Фетбой Слим я кани за сингъла Demons и двамата нахлуват в клубовете.

"Това е един напълно безстрашен албум. Неговата смелост е неговата сила. Ако нещо промени много живота ти, това ще промени и творчеството ти и онова, което имаш да кажеш на света. Трябва да си чирак на занаята си. Трябва да знаеш какво е било преди теб и какво се случва около теб в момента", казва Мейси, на която е чуждо така популярното новоамериканско самодоволство. Тя има 5 номинации за "Грами" и едно от престижните отличия - за най-добър женски вокал. Песните й са се появявали в саундтраци на филмите "Час Пик" 2, "Усмивката на Мона Лиза", "Осмата миля", "Чикаго", "Дежа Вю" с Дензъл Уошингтън и "Тренировъчен ден". Мейси Грей има и собствена модна линия. Коя ли година да беше първият й концерт у нас? Но пазя релефен спомен да пита как се произнася думата "София". Къде е ударението, по-точно. Разбира се, имаше бис. И естествено, не само от една или две песни. А още по-естествено беше, когато цялата зала пя I Try. София, в лицето на горещата публика "отнесе" доста хвалебствени слова от уважаемата Грей, но любопитен факт, който явно се носи из света като наша слава, е, че умеем да пием много. Поради което тя не скри: "Колкото повече вие пиете, толкова по-добре звучим ние!". Което изобщо не бива да означава обратното. Просто не е възможно.

Очакваме я тази сладуреста и гласовита харпия в голямата зала на "Пиротска 5" на 12 юни.