Присъщо ли е на желанията ни да изпадат в крайности? Не сме ли самите ние отговорни за критичните си мисли и къде е мястото на обществото в този процес на изграждане? Проектираме ли представата си за идеалния свят спрямо другите в него? Можем ли да достигнем до необходимата промяна с добронамереност и постоянство? И преди всичко – слуги ли сме на интересите си?
33-тият Международен театрален фестивал "Варненско лято"провокира зрителите си да размишляват над тези въпроси, като ги пренесе в процъфтяващ норвежки град, където главният лекар д-р Стокман открива, че водата в прочутия му курорт, от който зависи просперитета на всички, е натровена. Той иска да обяви публично откритието си, но неговият брат, общински съветник, вижда интересите си застрашени и се намесва, за да обърне общественото мнение срещу лекаря.
Така звучи пиесата "Обществен враг" от създателя на модерната драма Хенрик Ибсен, която добива ново звучене във времето на постистината. Постановката е на Малък градски театър "Зад канала", а неин режисьор е Крис Шарков.

Докато всеки от персонажите в спектакъла дърпа вниманието към себе си, той всъщност постоянно измества въпроса за това кое в действителност е най-доброто за самите хора, жители на норвежкото градче.
"Никога не е било безнадеждно положението ни, аз съм умерено и песимист, и оптимист. Наистина си зависи много от нас, ние имаме ограничен живот, в който сме длъжни да направим някакви избори, както сме длъжни и да правим определени неща, ако държим да се наричаме хора. Дефиницията "човек"– както се казва в представлението - се преразглежда и трябва постоянно да имаме критически поглед към нея така, че да можем да устояваме на ежедневните предизвикателства, които светът, разбира се, ни поднася, защото той се променя непрекъснато", каза в "Артефир" Леонид Йовчев, носителят на наградите "Икар" 2025 и "Аскеер" 2025 за поддържащата си мъжка роля в спектакъла по Ибсен. Ролята на общинския съветник Петър Стокман.
Според Леонид новите медии, които активно се грижат хората да се развличат повече, отколкото да имат време за мисъл, ни осакатяват и ни лишават от възможността за спокоен живот. Това по негови думи е една от причините светът да не се движи добре.

Йовчев не крие, че би искал да изпитва по-малко омраза към някои неща, защото тя го заслепява и му пречи да мисли адекватно.
Това, което казваш, да достига по начина, по който искаш, до човека, който го чува – така определя доверието в общуването актьорът. За същото това общуване отговорност носи и театърът.
"Общуването е нещо важно, затова и театърът е важен и никога няма да дойде неговият край с новите медии и технологии. Същият страх е имало по време на появата на киното, сега има страхове и с появата на други неща. Не мисля, че това е така, тъй като общуването на живо е процес, който не може да бъде заместен така лесно и с каквото и да бъде заместен – няма да бъде точно същото. Затова и никога не съм се притеснявал, че бъдещето на изкуството и специално на театъра е мрачно. Това е нещо, от което реално имаме нужда, без дори да го съзнаваме конкретно. Мисля, че ходенето на театър много от нас не осъзнаваме, че е поради много други причини, извън представлението", твърди още Леонид Йовчев.

Той смята, че само осъзнатите неща, които са стигнали от несъзнаваното в съзнателното, могат да предизвикат и любопитството, от което имаме нужда. Любопитството, което ни води напред и е източник на много от големите открития в света.
Защо обаче човекът в ръководна позиция винаги е виновен и никога – прав в дадени отношения? В какво се изразява трудността да играеш такъв човек на сцената? Какво прави сложни взаимоотношенията с миналото и защо то ни е необходимо заради бъдещето на настоящето?
Леонид Йовчев дава отговорите в звуковия файл.
Снимки: Александър Богдан Томпсън
Да наричаме ли поезия стихотворенията, генерирани с помощта на изкуствен интелект, а нейния създател – автор? Какво представлява творческият процес в света на ИИ и трансформира ли той креативната среда? Първото издание на българския конкурс за генерирана поезия Apollo Ex Machina дава повод за тези въпроси. Когато след 11 години царуване в света на..
Всяка трета събота от ноември традиционно в цяла Европа и у нас царува театърът. Тази година събитието е на 15 ноември в множество театрални пространства на страната. Това е 13-ата "Нощ на театрите", в която основното послание е "Нощният живот на театъра". "Европейска нощ на театъра" е международна инициатива, обединяваща театрални компании от..
Теодора Дончева, проф. Петя Александрова и Гергана Дончева представят в "Нашият ден" изложбата "Жените в българското документално кино през ХХ век", която може да бъде видяна във фоайето на кино "Одеон". Изложбата е осъществена от Института за изследване на изкуствата при БАН с подкрепата на програма "Култура" на Столичната община. Екипът..
Пренасяме се в Централна България, където Историческият музей на Севлиево и Художествената галерия "Асен и Илия Пейкови" откриват в 18 ч. съвместната изложба "Диаметрални светове" на Анелия Мартинчева и Деница Иванова. Двете художнички съчетават в рамките на изложбата класическа графика, живопис и дигитална рисунка, разкривайки..
Фотодокументална изложба проследява историята на Регионалната библиотека "Проф. Боян Пенев" в Разград – от идеята за нейното създаване през далечната 1870 година до наши дни. Юбилейна експозиция "С възрожденски дух през годините – 155 години библиотечно дело в Разград" е подредена в централното фоайе на библиотеката. В залата на Народно..
Поредната стъпка, която МОН предприема, за да се справи с агресията сред учениците, е увеличаване на броя на училищните психолози и педагогически..
Всяка трета събота от ноември традиционно в цяла Европа и у нас царува театърът. Тази година събитието е на 15 ноември в множество театрални пространства..
Да наричаме ли поезия стихотворенията, генерирани с помощта на изкуствен интелект, а нейния създател – автор? Какво представлява творческият процес в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg