Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Варненско лято" 2025

Леонид Йовчев: Театърът е важен и никога няма да дойде неговият край

Носителят на "Икар" 2025 и "Аскеер” 2025 за поддържащата си мъжка роля в спектакъла по Ибсен "Обществен враг" за доверието в общуването и сложните взаимоотношения с миналото

Присъщо ли е на желанията ни да изпадат в крайности? Не сме ли самите ние отговорни за критичните си мисли и къде е мястото на обществото в този процес на изграждане? Проектираме ли представата си за идеалния свят спрямо другите в него? Можем ли да достигнем до необходимата промяна с добронамереност и постоянство? И преди всичко – слуги ли сме на интересите си?

33-тият Международен театрален фестивал "Варненско лято"провокира зрителите си да размишляват над тези въпроси, като ги пренесе в процъфтяващ норвежки град, където главният лекар д-р Стокман открива, че водата в прочутия му курорт, от който зависи просперитета на всички, е натровена. Той иска да обяви публично откритието си, но неговият брат, общински съветник, вижда интересите си застрашени и се намесва, за да обърне общественото мнение срещу лекаря.

Така звучи пиесата "Обществен враг" от създателя на модерната драма Хенрик Ибсен, която добива ново звучене във времето на постистината. Постановката е на Малък градски театър "Зад канала", а неин режисьор е Крис Шарков.


Докато всеки от персонажите в спектакъла дърпа вниманието към себе си, той всъщност постоянно измества въпроса за това кое в действителност е най-доброто за самите хора, жители на норвежкото градче.

"Никога не е било безнадеждно положението ни, аз съм умерено и песимист, и оптимист. Наистина си зависи много от нас, ние имаме ограничен живот, в който сме длъжни да направим някакви избори, както сме длъжни и да правим определени неща, ако държим да се наричаме хора. Дефиницията "човек"– както се казва в представлението - се преразглежда и трябва постоянно да имаме критически поглед към нея така, че да можем да устояваме на ежедневните предизвикателства, които светът, разбира се, ни поднася, защото той се променя непрекъснато", каза в "Артефир" Леонид Йовчев, носителят на наградите "Икар" 2025 и "Аскеер" 2025 за поддържащата си мъжка роля в спектакъла по Ибсен. Ролята на общинския съветник Петър Стокман.

Според Леонид новите медии, които активно се грижат хората да се развличат повече, отколкото да имат време за мисъл, ни осакатяват и ни лишават от възможността за спокоен живот. Това по негови думи е една от причините светът да не се движи добре.


Йовчев не крие, че би искал да изпитва по-малко омраза към някои неща, защото тя го заслепява и му пречи да мисли адекватно.

Това, което казваш, да достига по начина, по който искаш, до човека, който го чува – така определя доверието в общуването актьорът. За същото това общуване отговорност носи и театърът.

"Общуването е нещо важно, затова и театърът е важен и никога няма да дойде неговият край с новите медии и технологии. Същият страх е имало по време на появата на киното, сега има страхове и с появата на други неща. Не мисля, че това е така, тъй като общуването на живо е процес, който не може да бъде заместен така лесно и с каквото и да бъде заместен – няма да бъде точно същото. Затова и никога не съм се притеснявал, че бъдещето на изкуството и специално на театъра е мрачно. Това е нещо, от което реално имаме нужда, без дори да го съзнаваме конкретно. Мисля, че ходенето на театър много от нас не осъзнаваме, че е поради много други причини, извън представлението", твърди още Леонид Йовчев.


Той смята, че само осъзнатите неща, които са стигнали от несъзнаваното в съзнателното, могат да предизвикат и любопитството, от което имаме нужда. Любопитството, което ни води напред и е източник на много от големите открития в света.

Защо обаче човекът в ръководна позиция винаги е виновен и никога – прав в дадени отношения? В какво се изразява трудността да играеш такъв човек на сцената? Какво прави сложни взаимоотношенията с миналото и защо то ни е необходимо заради бъдещето на настоящето?

Леонид Йовчев дава отговорите в звуковия файл.

Снимки: Александър Богдан Томпсън


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Изкуството на музиката и природата се срещат в Jam on the River

Започва седмото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River. Мотото на форума тази година е "Свободата е култура". Сред участниците са Плевенската филхармония, Йордан Камджалов, Вероника Тодорова, Атанас Маринов, Минко Ламбов и Цветан Недялков. Началото на фестивала ще бъде на 30 юли в двора на Основно училище..

публикувано на 28.07.25 в 17:40
Велин Манов, Мария Василева и Мартина Йорданова

Дарението на Гауденц Руф на Националната галерия, подредено в изложба

Дипломатът, филантроп и колекционер Гауденц Руф дари на Националната галерия произведения от личната си колекция. В изложбата "Изкуството да колекционираш време" са включени всичките творби от дарението. Експозицията показва 21 автори – 12 българи и 9 чужденци. Присъствието на автори от България, Сърбия и Черна гора говори за регионален..

публикувано на 28.07.25 в 16:14

Писателят анималист разказва…

Култовото предаване "И ловец съм, и рибар съм" тази неделя въвлича многобройната си вярна публика в интересен разговор за природата, за вечната тайна – и явна конкуренция между ловци и рибари, но и за литературата!  Защото гост и събеседник е Лъчезар Воденичаров, познат на читателите си като Воден Чаиров. Ловец, рибар,  кучкар, инженер, но и..

публикувано на 28.07.25 в 14:05

Георги Шашиков: Фаготът като съдба и билет към Япония

В рубриката "Културен отпечатък" на Terra Култура фаготистът Георги Шашиков сподели своята вдъхновяваща история – история, в която музиката не е просто професия, а съдба и начин на общуване. Макар и малко познат у нас, Шашиков е истинска звезда в Япония – страна, която вече близо две десетилетия нарича свой дом. Георги Шашиков започва..

обновено на 28.07.25 в 13:12

Глаголицата вдъхновява художничка за изложбата ѝ "Словото за Мир"

"Озарена съм и благодарна за даровете, който се леят за мисията "Словото за Мир". Творческите проявления на Словото са наистина семена, които се множат, когато сме спокойни, добри и отворени за светлината във всеки човек" – с такива думи се обръща към приятелите си художничката Мира Копанаров. От 18 години тя живее и твори в Канада. "Много..

публикувано на 28.07.25 в 13:10