Присъщо ли е на желанията ни да изпадат в крайности? Не сме ли самите ние отговорни за критичните си мисли и къде е мястото на обществото в този процес на изграждане? Проектираме ли представата си за идеалния свят спрямо другите в него? Можем ли да достигнем до необходимата промяна с добронамереност и постоянство? И преди всичко – слуги ли сме на интересите си?
33-тият Международен театрален фестивал "Варненско лято"провокира зрителите си да размишляват над тези въпроси, като ги пренесе в процъфтяващ норвежки град, където главният лекар д-р Стокман открива, че водата в прочутия му курорт, от който зависи просперитета на всички, е натровена. Той иска да обяви публично откритието си, но неговият брат, общински съветник, вижда интересите си застрашени и се намесва, за да обърне общественото мнение срещу лекаря.
Така звучи пиесата "Обществен враг" от създателя на модерната драма Хенрик Ибсен, която добива ново звучене във времето на постистината. Постановката е на Малък градски театър "Зад канала", а неин режисьор е Крис Шарков.
Докато всеки от персонажите в спектакъла дърпа вниманието към себе си, той всъщност постоянно измества въпроса за това кое в действителност е най-доброто за самите хора, жители на норвежкото градче.
"Никога не е било безнадеждно положението ни, аз съм умерено и песимист, и оптимист. Наистина си зависи много от нас, ние имаме ограничен живот, в който сме длъжни да направим някакви избори, както сме длъжни и да правим определени неща, ако държим да се наричаме хора. Дефиницията "човек"– както се казва в представлението - се преразглежда и трябва постоянно да имаме критически поглед към нея така, че да можем да устояваме на ежедневните предизвикателства, които светът, разбира се, ни поднася, защото той се променя непрекъснато", каза в "Артефир" Леонид Йовчев, носителят на наградите "Икар" 2025 и "Аскеер" 2025 за поддържащата си мъжка роля в спектакъла по Ибсен. Ролята на общинския съветник Петър Стокман.
Според Леонид новите медии, които активно се грижат хората да се развличат повече, отколкото да имат време за мисъл, ни осакатяват и ни лишават от възможността за спокоен живот. Това по негови думи е една от причините светът да не се движи добре.
Йовчев не крие, че би искал да изпитва по-малко омраза към някои неща, защото тя го заслепява и му пречи да мисли адекватно.
Това, което казваш, да достига по начина, по който искаш, до човека, който го чува – така определя доверието в общуването актьорът. За същото това общуване отговорност носи и театърът.
"Общуването е нещо важно, затова и театърът е важен и никога няма да дойде неговият край с новите медии и технологии. Същият страх е имало по време на появата на киното, сега има страхове и с появата на други неща. Не мисля, че това е така, тъй като общуването на живо е процес, който не може да бъде заместен така лесно и с каквото и да бъде заместен – няма да бъде точно същото. Затова и никога не съм се притеснявал, че бъдещето на изкуството и специално на театъра е мрачно. Това е нещо, от което реално имаме нужда, без дори да го съзнаваме конкретно. Мисля, че ходенето на театър много от нас не осъзнаваме, че е поради много други причини, извън представлението", твърди още Леонид Йовчев.
Той смята, че само осъзнатите неща, които са стигнали от несъзнаваното в съзнателното, могат да предизвикат и любопитството, от което имаме нужда. Любопитството, което ни води напред и е източник на много от големите открития в света.
Защо обаче човекът в ръководна позиция винаги е виновен и никога – прав в дадени отношения? В какво се изразява трудността да играеш такъв човек на сцената? Какво прави сложни взаимоотношенията с миналото и защо то ни е необходимо заради бъдещето на настоящето?
Леонид Йовчев дава отговорите в звуковия файл.
Снимки: Александър Богдан Томпсън
В пространството на Художествената галерия в Казанлък живописните творби на Силвия Попова се вият и създават усещане за захвърлени змийски кожи. В съчетание с камъните, те създават у зрителя – по наименованието на експозицията – "Области от особен интерес". Разположени са сред платната по стените и ето как кураторката Весела Ножарова обяснява..
"ЖАР. Брут арт изложба на Христина Попова" се открива на 25 юли в с. Нови хан. Ще бъде представен албум с нейни рисунки и текстове в читалище "Иван Вазов - 1928" от 17 часа. Преди това от 15 часа ще се проведе керамично ателие, а от 18 часа започват литературно четене на сцена Кервансарай "Калето". В него ще участват Албена Макарова, Борислав..
В литературния салон на "Хумор и сатира" отново ще стане дума за любов! Любовта към света около нас, към ближния, пък бил той и костенурка, към Прекрасната дама, която може да е госпожата от долния етаж. Любовта, която се бори, която преодолява препятствия и която побеждава! Актьорите Добриела Попова и Иван Петрушинов ни пренасят в динамичния..
В епизод 599 "Трамвай по желание" среща своята публика с популярните актриси Анна Петрова и Ани Михайлова. Най-новият проект на Анна е спектакълът "Луксозен мъж за ежедневна употреба" – нова българска комедия написана специално за актрисите Ани Михайлова, Боряна Павлова и Анна Петрова. Какво очакваме от един луксозен мъж? Лабиринт от..
Маргарита Димитрова , изпълнителен директор на Фондация "Аполония", представя в "Нашият ден" акцентите в 41-вото издание на фестивала на изкуствата в Созопол. За втора година концертмайстори от водещи оркестри из Европа ще се обединят на сцената на "Аполония" за неповторимо музикално преживяване. Официалното откриване на фестивала е на..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg