Ники Илиев: Човек винаги трябва да мине през някаква драма, за да си заслужи щастливия край

Съзнателно или не, накъдето и да погледнем, ние търсим смисъл. Смисъла в живота и в това, че точно ние сме част от него. В немалко от случаите го търсим в изкуството.

Като творец си успял тогава – когато дадеш именно отговор за смисъла на търсещия, поне така смята режисьорът Ники Илиев, чийто последен филм "Без крила" разказва житейската драма на параолимпиеца Михаил Христов.

Според него има три вида смисъл да се прави кино:

"Единият вид е за забавление, което е ясно – това са филмите на Marvel, всичките комедии и екшъни. Другият вид е филми, които да провокират – това са голяма част от фестивалните филми. При тях задаваш някакъв социален проблем, няма happy end или не се разбира какво точно става, но ти вкарваш някаква провокация, задаваш въпроси. Дори зрителят да си задава още повече въпроси, понякога излиза много по-объркан, но с това провокираш морален конфликт. Третият вид са филми, които да вдъхновяват. Аз предпочитам да правя филми, които да вдъхновяват, защото животът е достатъчно кофти и не виждам смисъл да правя филми, които да провокират, тъй като ще се чувствам виновен, че смачквам зрителите по някакъв начин. Това обаче не значи, че не можеш да вкараш някакви малки провокации в другия вид филми. Не значи и че не трябва да се правят филми, които да провокират, защото понякога хората имат нужда от това да анализират света чисто философски, за да достигнат до някакви отговори. За мен все пак, когато направиш вдъхновяващ филм, зрителят се чувства много благодарен точно защото се отъждествява с героя и по този начин вкарваш вяра в самия него, че може да преодолее трудностите, които има в живота си. Това категорично дава смисъл в гледането на един такъв филм", каза Ники Илиев в "Кино с думи".

Ако филмът е предизвикал емоция, това е нещо истинско.

"На мен идеята ми е всеки филм, който правя, да оставя нещо, което е от мен в този период. В случая с "Без крила" – това е аутсайдерството, това да приемеш себе си, да продължиш напред и това, че правейки нещо в живота – ти влияеш на други хора и променяш техния живот. (…) Виждам, че правейки филми, те се отразяват на хората, които ги гледат", допълва още Илиев.

Той винаги започва филмовите си истории от това, което го интересува и иска да кажа на зрителите, за да стигне до това, което цели да остане у тях като послевкус. Самият процес на правене на кино винаги му е харесвал, неслучайно филмите за него са:

"Комбинация от това да са за мен и хората, с които ги правим, и за публиката."

Режисьорът е на мнение, че човек винаги трябва да мине през някаква драма, за да си заслужи щастливия край на финала.

Повече за вдъхновението в киното, което има склонността да обединява, за историите на хората, които често се чувстват аутсайдери в собствената си кожа, и за вярата, която дава крила – Ники Илиев разказва в звуковия файл.