Летните горещини крият сериозни рискове за здравето на хората с хронични заболявания, особено тези с проблеми на сърдечно-съдовата система. В предаването Lege Artis доц. Красимира Христова, кардиолог и председател на Асоциацията по сърдечно-съдова образна диагностика, сподели важни препоръки за безопасно преминаване през горещите месеци.
Според доц. Христова високите температури предизвикват разширяване на кръвоносните съдове, което води до понижаване на артериалното налягане. Това може да е особено опасно за пациентите с хронични сърдечни заболявания, затова специалистите препоръчват преди настъпване на горещините пациентите да се консултират с лекаря, който ги наблюдава. Целта е да се избегне прекомерно спадане на кръвното налягане, което може да се засили именно в летния период.
Интересен факт е, че при част от хората, които дори не са диагностицирани с артериална хипертония, горещините могат да отключат симптомите на това заболяване. Затова често в летните месеци започва лечение именно на хипертонията, провокирана от необичайния стрес върху организма.
Горещините водят и до повишено изпотяване, което причинява дехидратация и натоварва сърцето. В резултат се увеличава сърдечната честота и пациентите могат да усещат сърцебиене, особено през най-горещите часове на деня. За това доц. Христова съветва да се избягва престой навън в обедните часове и да се търсят по-хладни помещения.
Важно е също да се има предвид, че климатизираните помещения не трябва да са прекалено студени – разликата в температурата между външната среда и стаята не трябва да надвишава 10 градуса, тъй като рязката промяна също предизвиква стрес за организма.
Особено внимание трябва да обърнат пациентите с предсърдно мъждене, което е рисков фактор за инсулт. Тази група трябва строго да следи състоянието си и да приема назначените медикаменти под лекарски контрол.
Слушайте!
В ефира на предаването "Нашият ден" гостува Десислава Алексиева – бивш председател на Управителния съвет на Асоциация "Българска книга". Тя сподели важни акценти за бъдещето на организацията и българската книжна култура. Новият председател на асоциацията е Петя Господинова, която досега заемаше поста заместник-председател. Алексиева..
Уртикарията – често наричана "копривна треска" – се оказва значително предизвикателство в дерматологичната практика, особено в своята хронична форма. По темата говори проф. д-р Жана Казанджиева, дерматолог в клиниката по кожни и венерически болести "Евродерма". Специалистката подчерта новите насоки в терапията на хроничната уртикария и нуждата от..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от изследователски център "Тренд". Изследването е осъществено в периода 12–18 май 2025 г. чрез метода "Лице в лице" сред 1001 пълнолетни граждани. Основните пречки за водене на здравословен начин на живот са..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди кокошки в клетки по целия свят. Натъпкани в мръсни телени заграждения, до 10 птици заедно в една клетка прекарват целия си живот. Всяка кокошка разполага с по-малко пространство от обикновен лист..
1381 пациенти са били оперирани през последната година в отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия към Университетската специализирана болница по онкология в София. Гост в ефира на Lege Artis беше д-р Ваня Митова. По думите ѝ броят на оперираните пациенти остава относително постоянен, тъй като е ограничен от капацитета на..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
