Слово и зло

Лев Толстой пише през 1904 г. статията "Опомнете се", печатат я за първи път в Англия. Статията е за Руско-японската война и в нея класикът се възмущава от факта, че в самото начало на XX век хората още се занимават с такова безсмислено и противно нещо като да се осакатяват едни други чрез войни.

Нито Първата, нито Втората световна война, нито Виетнам, Палестина, Украйна, Иран са били на дневен ред тогава.

Говорим с писатели, поети и познавачи на делото на Толстой за това дали думите могат да се преборят с желанието на хората за власт, завоевания и добиване на целите с насилие, или и самото слово става оръжие за политическо надмощие и манипулация.

Според един от участниците – поета и общественика Едвин Сугарев, тоталитарните държави предпочитат насилието навън, но и навътре в своите граници, защото циментира властта. 

Според поета и белетриста Петър Чухов работа на пишещия е да е честен пред себе си, и да отчита човешките слабости и пороци, като степенува вредите от тях. 

Младият Теодор Манев, току-що завършил Немската гимназия в София и участвал в престижни поетични турнири, организирани от Столична библиотека, говори за предизвикателствата пред юношите в света, пълен с несправедливост и несъвършенство, и как думите на писателя са възможен коректив на обществените конфликти.  

Йордан Йорданов – наричан "последният български толстоист", се включва от Варна, за да разкаже за убежденията си, че моралното учение на Толстой е не по-малко значимо от романите му, и за перипетиите си около създаването на читалище "Ясна поляна" и във Варна, освен съществуващото такова в бургаското село Ясна поляна.

Разговора можете да чуете в звуковия файл.