Тази вечер (24 юни) в залата на Военния клуб в София ще прозвучи една програма, в която има много вътрешна логика и взаимовръзки между творбите. "Получи се наистина перфектен пъзел" – сподели в предаването "Метроном" диригентът Григор Паликаров, който е ученик на акад. Васил Казанджиев, с чиято творба се открива вечерта.
Ще прозвучат "Виртуозни движения за пиано и оркестър" от Казанджиев.. "Аз помня премиерата на тази пиеса и тя наистина заслужава да бъде изпълнена от състав като Софийски солисти (не само поради неговата свързаност с ансамбъла като диригент), но заради изключително високото качество на музициране, което те поддържат независимо от всички немузикални трудности" – разказа Паликаров. "Васил Казанджиев е безспорен композитор, доказал се в дълъг период от време, който на забележителната възраст от 90 години продължава да пише музика. Реално неговата творба е най-съвременната в тази интересна, предизвикателна, но и много слушаема програма" – подчертава той.
Солистка ще бъде Надежда Цанова, която е много свързана с творчеството на големия ни композитор и през последните няколко години неуморно изпълнява негови творби в различни музикални (и дори артистични и балетни комбинации). Надежда Цанова има афинитет към съвременната музика, стремеж към откривателство и се превърна в неотменна и важна част от музикалния ни живот. Родена в Казанлък, възпитаник на Стела Димитрова в Националната музикална академия, тя специализира в Кралската академия в Брюксел при Боян Воденичаров, като завършва и Скола Канторум в Париж с най-престижната диплома за концертен пианист. През 2013 печели Международния конкурс Флейм в Париж, която й отваря много врати. Гастролирала е в Япония, Китай, Испания, Португалия, Австрия, Германия, Русия, Франция, САЩ. Именно Надежда Цанова предлага концерта на Галина Устволская, който ще бъде в центъра на програмата тази вечер.
Устволская е едно от най-интересните явления в музиката на СССР от следвоенния период. Родена през 1919 в Санкт-Петербург, където живее до смъртта си през 2006, успява да влезе с музиката си в XX век. Макар да става известна в Европа едва след падането на комунистическия режим, в родния си град още през 70-те години е изключително уважавана и смятана за стълб на музикалния авангард. За музикалното ѝ изграждане голяма изиграва роля Дмитрий Шостакович. Устволская му е любима ученичка, в някакъв момент дори е увлечен по нея. Впоследствие отношенията им се разпадат; в музикалния си стил тя се отдалечава твърде много от учителя си, макар че в произведенията от ранния ѝ период се усеща влиянието му. Влиянието на Стравински, което също може да се долови, се запазва в музиката ѝ до по-късно. Концертът й за пиано и оркестър е писан в далечната вече 1946 година.
"Влиянието на Шостакович в тази нейна творба много се усеща. Дори само да вземем факта, че в Първия концерт за пиано на Шостакович има соло тромпет в четвъртата част, а в концерта на Устволская, имаме тимпани. Концертът е с тонален център "до" – до мажор/до минор, това все още е тонална музика, макар и разширено тонална. Затова реших, че Камерната симфония на Шостакович, едно произведение, което отдавна искам и мечтая да представя и което също е с тонален център "до", получава перфектната възможност и точно "пасва" в тази програма" – казва Григор Паликаров, който освен активната си диригентска дейност (само преди дни дирижира спектакъл на операта в Краков) е професор по оперно-симфонично дирижиране в Националната музикална академия в София.
"Тази програма не е нито трудно смилаема, нито изключително претенциозна, нито за минимална естетска знаеща публика – напротив, концертът е изпълнен с музика, която е пълнокръвна и с ясни послания. Няма да се уморя да повтарям, че най-важното за музиката е тя да въздейства. Интересен, предизвикателен, слушаем – такъв е този концерт и много се радвам, че си сътрудничим със Софийски солисти, което е първа наша среща" – добави в заключение Григор Паликаров.
В предаването "Музикална мрежа " по програма " Христо Ботев " представяме новия албум на немския джаз тромпетист и вокалист Тил Брьонер, озаглавен " Италия " . Албумът е издаден на 5 септември 2025 г. и включва известни, но и не толкова познати песни от италианската поп музика, създадени в периода от 60-те до 80-те години на миналия..
На 20 септември Централният военен клуб в София ще се превърне в сцена на изключително музикално събитие от световна класа. Под мотото Ad limites impossibilitatis – "На границата на невъзможното", ОКИ Дом на културата "Средец" представя концерт, до който софийската публика ще има възможност да се докосне за първи път. Световноизвестният цигулар..
Концерти, спектакли и балет включва есенната програма на 56-ото издание на фестивала. Културните събития в афиша на "Софийски музикални седмици" ще бъдат на няколко сцени в столицата. Фестивалът ще зарадва меломаните с разнообразна програма от жанрове – от камерна и симфонична музика, опера, балет, вокални концерти, до кулминацията на 3 октомври с..
"Световноизвестни оперни увертюри на 4 рояла" е концерт, който събира 8 известни пианисти от 5 държави. Те ще превърнат четири рояла в могъщ оркестър, изпълнявайки някои от най-популярните оперни увертюри в историята на музиката. Идеолог и създател на проекта е българският пианист и педагог проф. Томислав Байнов, който заедно със своя клавирен ансамбъл..
Той отдавна не е Кико от Пуерто Рико, както го описваха несведущите български медии миналия век, бъркайки го с Рики Мартин. Защото не е от Мексико или от Пуерто Рико, а е чист испанец – роден в Мадрид и отраснал в Маями. Любопитен фокус: един от онези, които отучиха средностатистическия американец от кънтрито и го свикнаха с латино попа. На фона на..
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския..
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка,..
Ваксината срещу варицела става задължителна от 2026 г.: експертите я определят като ключова стъпка От 2026 г. ваксината срещу варицела ще бъде включена..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg