Ако образованието беше кораб, можем ли да сменим изгнилите и пробити части, докато той е в открити води, движейки се към нови хоризонти? Това метафорично сравнение поставя пред нас предизвикателството да мислим как да обновим и реформираме образователната система, без да спираме нейния ход. Този въпрос зададохме на доц. Силвия Борисова – ръководител на Секция "Култура, естетика, ценности" в Института по философия и социология към Българската академия на науките, изследовател с богат опит в над 30 научни и приложни проекта в сферата на образованието и неформалното обучение.
Доц. Борисова прави паралел между съвременната ситуация и тази отпреди около 100 години – през 20-те години на ХХ век, когато светът се възстановява от пандемията на испанския грип и травмите от Първата световна война. Тогава индустриалната революция налага нови изисквания към образованието – да подготвя квалифицирани или послушни кадри, а педагогиката създава големи авторитети като Мария Монтесори, Мелани Клайн и Франсоаз Долто.
В ефира на предаването "Време за наука" тя споделя, че пандемията и социалната изолация през последните години отключиха в образованието дълбоко преосмисляне на ценностите и самосъзнанието – не само като мисъл, но и като усещане за тялото и сетивата. По това време тя преподава в Спортната академия, където на първокурсници с по осемчасови учебни блокове се налага в рамките на часа да си представят, че плуват. Студентите започват самоволно да изпращат есета – едно от тях носи заглавието "Човекът е като кораба, не е роден, за да седи в пристанище". Това провокира доц. Борисова да се замисли колко важно е движението – не само за спортистите, но и за децата.
Тя припомня, че преди век знанието се усвоява по-абстрактно, тъй като мозъкът е бил подложен на много по-малко визуални и сетивни стимули. Днес обаче, подложени на огромен информационен шум и разнообразие от стимули – визуални, сетивни, семиотични – мозъкът на учениците реагира и се развива по различен начин. Абстрактното мислене не е изчезнало, но се формира и проявява по нови пътища, адаптирани към съвременните условия.
Слушайте!
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
