Образованието в нови хоризонти: Предизвикателства и решения

Ако образованието беше кораб, можем ли да сменим изгнилите и пробити части, докато той е в открити води, движейки се към нови хоризонти? Това метафорично сравнение поставя пред нас предизвикателството да мислим как да обновим и реформираме образователната система, без да спираме нейния ход. Този въпрос зададохме на доц. Силвия Борисова – ръководител на Секция "Култура, естетика, ценности" в Института по философия и социология към Българската академия на науките, изследовател с богат опит в над 30 научни и приложни проекта в сферата на образованието и неформалното обучение.

Доц. Борисова прави паралел между съвременната ситуация и тази отпреди около 100 години – през 20-те години на ХХ век, когато светът се възстановява от пандемията на испанския грип и травмите от Първата световна война. Тогава индустриалната революция налага нови изисквания към образованието – да подготвя квалифицирани или послушни кадри, а педагогиката създава големи авторитети като Мария Монтесори, Мелани Клайн и Франсоаз Долто.

В ефира на предаването "Време за наука" тя споделя, че пандемията и социалната изолация през последните години отключиха в образованието дълбоко преосмисляне на ценностите и самосъзнанието – не само като мисъл, но и като усещане за тялото и сетивата. По това време тя преподава в Спортната академия, където на първокурсници с по осемчасови учебни блокове се налага в рамките на часа да си представят, че плуват. Студентите започват самоволно да изпращат есета – едно от тях носи заглавието "Човекът е като кораба, не е роден, за да седи в пристанище". Това провокира доц. Борисова да се замисли колко важно е движението – не само за спортистите, но и за децата.

Тя припомня, че преди век знанието се усвоява по-абстрактно, тъй като мозъкът е бил подложен на много по-малко визуални и сетивни стимули. Днес обаче, подложени на огромен информационен шум и разнообразие от стимули – визуални, сетивни, семиотични – мозъкът на учениците реагира и се развива по различен начин. Абстрактното мислене не е изчезнало, но се формира и проявява по нови пътища, адаптирани към съвременните условия.

Слушайте!