Ако образованието беше кораб, можем ли да сменим изгнилите и пробити части, докато той е в открити води, движейки се към нови хоризонти? Това метафорично сравнение поставя пред нас предизвикателството да мислим как да обновим и реформираме образователната система, без да спираме нейния ход. Този въпрос зададохме на доц. Силвия Борисова – ръководител на Секция "Култура, естетика, ценности" в Института по философия и социология към Българската академия на науките, изследовател с богат опит в над 30 научни и приложни проекта в сферата на образованието и неформалното обучение.
Доц. Борисова прави паралел между съвременната ситуация и тази отпреди около 100 години – през 20-те години на ХХ век, когато светът се възстановява от пандемията на испанския грип и травмите от Първата световна война. Тогава индустриалната революция налага нови изисквания към образованието – да подготвя квалифицирани или послушни кадри, а педагогиката създава големи авторитети като Мария Монтесори, Мелани Клайн и Франсоаз Долто.
В ефира на предаването "Време за наука" тя споделя, че пандемията и социалната изолация през последните години отключиха в образованието дълбоко преосмисляне на ценностите и самосъзнанието – не само като мисъл, но и като усещане за тялото и сетивата. По това време тя преподава в Спортната академия, където на първокурсници с по осемчасови учебни блокове се налага в рамките на часа да си представят, че плуват. Студентите започват самоволно да изпращат есета – едно от тях носи заглавието "Човекът е като кораба, не е роден, за да седи в пристанище". Това провокира доц. Борисова да се замисли колко важно е движението – не само за спортистите, но и за децата.
Тя припомня, че преди век знанието се усвоява по-абстрактно, тъй като мозъкът е бил подложен на много по-малко визуални и сетивни стимули. Днес обаче, подложени на огромен информационен шум и разнообразие от стимули – визуални, сетивни, семиотични – мозъкът на учениците реагира и се развива по различен начин. Абстрактното мислене не е изчезнало, но се формира и проявява по нови пътища, адаптирани към съвременните условия.
Слушайте!
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...
Тайнствени и могъщи, символ на мъдрост и вечен живот, но и на изкушение и съблазън – змиите от векове присъстват в човешкото въображение. Те са и тема на днешния ни разговор, както и на събитието на Рацио тази вечер – "Хладнокръвен" . А тъй като през зимата змиите спят, това е идеалният момент спокойно да си поговорим за тях и изобщо за..
Проблемът с недостига на квалифицирани кадри в почти всички сектори на икономиката все повече се изостря. Едно от решенията му е ранното професионално ориентиране на младите хора. Стъпка в правилната посока е създаването на възможности за среща на работодателите с бъдещите си служители. Наскоро Сдружение SOS Детски селища България организира в базата си..
Мъглата вече не е просто сутрешен пейзаж – тя се превръща в нов климатичен феномен, който буквално поглъща цели градове. От Лондон до Белград, от Милано до София – зимните мъгли в Европа стават по-гъсти, по-дълготрайни и по-опасни. Комбинацията от замърсяване и температурна инверсия превръща въздуха в капан, а градовете – в сиви призрачни зони без..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
