Бориса Сарафова-Черкелова и нейната "схема хризантема"

Една жена изживява страстната любов, за която винаги е мечтала. Историята ѝ обаче показва, че любовта, която би трябвало да бъде едно от най-градивните ѝ преживявания, ѝ нанася най-тежките удари. И докато актрисата Дара изживява тази страстна и болезнена любов, приятелката ѝ – гардеробиерката Невенка, намира убежище от ежедневието в илюзията "театър" и достига до сърцевината на проблема. Общото между двете е както домът на Мелпомена и идеята за любовта и това как я разбираме, така и фактът, че историите им са преплетени от един и същи човек – Албена Ненкова, автор на пиесата "Не, аз благодаря!", а живот им вдъхва Бориса Сарафова – актрисата, която се превъплъщава в Невенка и Дара в едноименния моноспектакъл.

През смях и сълзи и под режисурата на Ованес Торосян Бориса хваща зрителите за гърлото. Така е от 1 февруари насам, и то вече 10 пъти. За това време тя усеща израстване и чува онзи звън, който я води към значението на истинското "Не, аз благодаря!". Парчетата от пъзъла обаче още се обръщат и в това е целият чар на пътуването, което изживява на сцената и извън нея.

Борса Сарафова беше отличена за ролята си в моноспектакъла на Международния фестивал "Друмеви театрални празници" 2025.

Междувременно влезе и в една друга история – тази на "Най-високото дърво на Земята". Спектакълът е режисиран от Владислав Стоименов, а автор на пиесата, която осмива фалшивата етика на новото време, е Иван Вирипаев. Именно с него се срещна екипът на представлението (част от който са актьорите Биляна Георгиева и Петко Венелинов) в рамките на Международния театрален фестивал "Школа", който се организира в Плевен – родния град на Бориса, която всъщност е Бориса Сарафова-Черкелова.

За спокойствието, което семейството ѝ носи, и за точната доза "схема хризантема", за любовта, която дава смисъл и променя очите ни към света, за важността на това да не съдим и за необходимостта да се замислим, за вината, прошката и вярата, за жаждата за работа (в това число и върху себе си) и за поемането на дъх на сцената, за "сладкото вълнение в ужас" и за преживяването да започнеш моноспектакъла си с 50 човека публика, а да го завършиш със 70, за онова "Лято в чанта", което ще се случи на 22 юли между 17.00 и 21.00 часа в "Къщата на София", и за още много емоции – Бориса Сарафова разказва в звуковия файл.