Възпитателната функция на училището напоследък е изтъквана от МОН и от учителските синдикати като основен дефицит на средното ни образование. Дори сюжетите от криминалните хроники да заместват статистиката и научните доказателства, това се приема за факт, а мерките, които се предлагат на обезпокоената общност, са в посока санкции, глоби, задължителни часове по добродетели и, изненадващо – религия.
Може ли училището само да компенсира всички недоимъци в обществото и да угоди на политическата конюнктура е реторичен въпрос, който в случая поставяме в скоби. В рубриката "Всичко за образованието" научаваме за педагогическа практика, която успешно съчетава обучението и възпитанието на средношколците. Неин автор е учителят по математика в СУ "Любен Каравелов" в Пловдив Георги Стоев.
Проектът "Следвоенно възстановяване на Газа" се осъществява от няколко години от екипи с участието на повече от 70 гимназисти и няколко учители. Задачата интегрира методи и знания от няколко научни дисциплини и, особено важно, печели интереса и ангажираността на учениците със значим и реален проблем от съвременната действителност. Проектът е оценен и печели награди в няколко форума, а разработката към него за ново крило на разрушена детската болница е отличена на фестивала "Идеите, които променят света" на Националния университетски център за творчество и иновации през 2025 г.
Как научното знание и хуманността могат да се развиват едновременно, допринасяйки за изграждането на така ценните умения, качества и нагласи на съвременните ученици. Защо този вид работа и взаимоотношения изваждат наяве най-доброто у децата ни и правят излишни наказанията и принудата. Какво струва това на учителите и как вложеният труд и идеи се "отплащат". Чуйте в разговора с учителя Георги Стоев и учениците, разработили проекта за детска болница в Газа.
За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по специалност акад. Славов, хирург, учен и преподавател, поиска продължението на темата, която бе в центъра на обсъжданията, още през месец юли тази година. И екип "За здравето" откликна на тази идея, защото..
Осреднено приблизително 50% от питейната вода у нас изтича и се губи по водопреносната мрежа. На някои места се стига до 80%. Това означава, че от наличен 1 литър вода до потребителите достигат едва 200 мл. За сравнение, средно в ЕС се губят 23% от водата. За това какви са причините и какво трябва да се направи, е разговорът с проф. Емил..
"Най-големият въпрос, на който вероятно ние след 10-15 години ще имаме отговор, е дали животът на Земята е уникален. Последните вълнуващи открития от нашия съсед Марс – червената планета, според публикация от средата на септември, се говори за интересни находки, които биха могли да са от наличие на микроорганизми там. Става въпрос за..
Историята се гради от личности, литературата – също. А литературната история особено и тъкмо на ролята на личностите в нея обръщаме внимание в поредното издание на предаването "Премълчаната история". Говорим с проф. Михаил Неделчев, с проф. Пламен Дойнов и с доц. Морис Фадел за това какво е литературен персонализъм, как се става радикален..
Страх ли те е от еврото? Пречи ли ти гей парада? Какво мислиш за Halloween и народните будители? А за хорото пред Народния? Познаваш ли хора, които не мислят като теб? А представяш ли си ни всички на масата… с всичко на масата. На 27 септември от 19.30 в Топлоцентрала в София ще се проведе социално-театрален експеримент на театър..
На 25 октомври сцената на Културен център "Стара Загора" ще се превърне в пространство, в което деца и младежи със специални потребности ще изявят своите..
По инициатива на Асоциацията на европейските журналисти (AEJ), "Репортери без граници" (RSF) и Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), два дни..
"Стилът“ и откровената простащина в езика на политиците и какво се случва с обществата у нас, когато медиите безкритично го тиражират, коментира в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
