Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да придобие статут на бежанец в България. Какви са аргументите на Данила да избяга в България и с какви проблеми се сблъска на институционално ниво у нас, разказва в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев“.
"Когато в Русия бе обявена мобилизация, решихме, че ще избягаме, защото се страхувахме, че ще ни изпратят на фронта. Аз съм офицер от запаса, имам военна книжка, а моят приятел е медицински брат, който работеше също обвързан с военните. На него още в първия ден на мобилизацията прекият му началник – старшата медицинска сестра на отделението му, му каза да се подготвя, защото ще бъде изпратен на фронта. Имахме туристически визи и тръгнахме към България."
България
"Искахме да получим статут на бежанци в България, но от Държавната агенция за бежанците (ДАБ) получихме отказ. За три години ДАБ намира постоянно много причини да не ни даде статут на бежанци. Първият път те смятаха, че сме избягали в България по икономически причини. Не ни обясниха защо мислят така, изглеждаше, че просто това ги устройва като причина, че ние сме бежанци, защото в Русия сме в някакви ниски прослойки на обществото и просто ни се е приискало да дойдем в България, да търсим по-добър живот. Това е глупост. Първата глупост на ДАБ."
Мотивите за искане на бежански статут
"Ние им казахме, че сме взели такова решение заради мобилизацията в Русия, и че не искаме да воюваме. Освен това им казахме, че в Русия ние сме част от социална група на ЛГБТИ, защото с моя приятел сме двойка. Ние с него отдавна се страхувахме, че в Русия срещу нас ще има репресии. Те са много усилени в Русия сега – на нас ни е забранено да показваме по какъвто и да било начин, че сме гей двойка.
Хомофобското общество в Русия е много по-голямо от всяка друга страна в света. Хората не разбират, че ние също имаме права да обичаме и живеем с този човек, с когото поискаме. Каква е разликата дали е мъж или жена? Хората в Русия ни смятат за болни и че някой трябва да ни лекува. Даже в Москва вече се разкриват катедри към университетите, които да се занимават точно с това. Изучават се теми като – защо в Русия има гейове. Тоест, те ни възприемат наистина като болни. Както и че ние се намираме под чуждестранно влияние.
Освен това сега в Русия се води борба срещу демографската криза. Без, разбира се, да се коментира причинно-следствената връзка, че на война в Украйна бяха изпратени огромно количество хора. В тази месомелачка загиват всеки ден стотици руснаци и украинци. Колко хора си отидоха там безвъзвратно, толкова много жертва се дават... Такива въпроси в Русия не се задават, а упрекват жените, че раждали малко.
В Русия, ако ти получаваш заплахи или има опасност от физически разправи с теб и си от ЛГБТИ общността, ти дори не можеш да се обърнеш към полицията за помощ, защото няма да получиш помощ от тях, даже обратното. Защото руският съд е постановил, че в Русия няма такова общество като ЛГБТИ, т.е. ние не съществуваме по законите на Русия. Така че никой не би трябвало да помага на общност, която юридически не съществува в Русия. Нас ни е страх да ходим в полицията в Русия. Там ще стане още по-зле."
Отказът да воюват
"Защото, според нас, това е несправедлива война, защото Русия нападна Украйна. Това е война за завземане, за превземане, а не някаква специална военна операция. Това е лъжа на руската пропаганда. Никой не е нападал Русия и никого не трябваше да защитава Русия в Украйна. Това са глупости. Вие бихте ли отишли да воювате... Това е абсолютната логическа реакция на човек – да не иска да воюва, както и срещу такова варварство през 21-ви век, в Европа."
ДАБ са искали да докажете, че сте гей
"Да, така беше. Те и досега не искат да ни признаят, че сме двойка с моя приятел. В Закона за убежище така е и написано, че ние имаме право да получим статут на бежанци, но ДАБ намери повод просто да не признава този аргумент за принадлежността ни, защото не сме можели да докажем, че сме гей двойка. След като оформиха документите ни според закона, ДАБ ни издадоха тези синички карти и след време получихме първия отказ за статут на бежанци и убежище."
Какво каза съдът
"Минахме през дълъг период и през всякакви съдилища. Две дела в Административния съд и две дела във Върховния съд. При първото дело в Софийския административен съд получих отказ и решението на ДАБ не беше отменено. Върховният съд (ВАС) отмениха решенията и на ДАБ и на Административния съд. Т.е. аз спечелих това дело, но върнаха делото в друг състав на Административния съд. Така е по закон. Така имах второ дело в Административния съд. Тогава те подкрепиха нашата позиция и тази на Върховния съд. А ДАБ отново не се съгласиха и с това решение и отново подадоха касационна жалба във Върховния съд."
Последното дело
"Отново спечелих делото във ВАС, за втори път. Съдът видя всички основания не само да отмени отказа на ДАБ, но каза, че ДАБ трябва да ми предостави статут на бежанец. Всички съдилища видяха нуждата от това да получа статут на бежанец. Защото съдът се позовава и на международната практика и на международните закони и тези на ЕС. А ДАБ не виждат тези неща. Сега аз спечелих последното дело през февруари 2025 и на 8 юли 2025 година ДАБ отново ми дадоха отказ за получаване на статут на бежанец, аргументиран на 40 страници.
Според мен, с решението си ДАБ оскърбява българските съдилища и въобще правосъдието в България, игнорирайки всички доводи на съда и отказвайки да изпълни това, което ВАС е постановил. Те казват, че едва ли не съдът им пречи да изпълняват задълженията си и им се бърка в решенията."
Ситуацията сега
"С моя адвокат ще обжалваме отново. Целият процес започва наново. Един от проблемите е, че с тази карта, която са ми дали ДАБ, не мога да си намеря дори нормална работа. Аз съм инженер, геодезист, но никой не иска да ме наеме без документи, които уреждат статута ми тук. На всеки три месеца трябва да подменям картата си и да преподписвам договори с работодателите. Ужасна ситуация. Ако не получа статут на бежанец, ще трябва да напусна територията на ЕС. В същото време не бива да се връщам в Русия вече. Защото от Главната прокуратура на Русия ми издадоха заповед за арест. Всичките ми социални мрежи бяха блокирани от руската прокуратура, докато съм в България. Ако се върна там, веднага ще бъда арестуван. Не е ясно какво следва след това за мен.
Исках да предоставя тези материали на ДАБ, но те не ми дадоха тази възможност. Очаквах, преди те отново да ми откажат, все пак да ме повикат отново на интервю, за да им предоставя нови факти, като тази заповед на руската прокуратура за моя арест, ако се върна там. Поне за половин час да ме бяха извикали да поговорим, да им обясня наново ситуацията... Да им покажа какво ново се случва с мен... Но – не... и толкоз...
Не мога да разбера на какво се дължи упорството на ДАБ и защо? Защо са тези 100% откази, какво се случва? Но трябва да живея някак... Не вярвах, че всичко ще е толкова зле, но то става все по-зле... Все пак не бива да се отказваме и да спираме. Когато имаш дори стена пред себе си, тя също може да бъде съборена, ако имаш надежда. Ще продължа да се боря и да защитавам правото си. Освен това, това не е самоцелно. Все пак Съдът и правосъдието са на наша страна."
Чуйте разговора в звуковия файл.

Мира и Атанас Атанасови и двете им дъщери отглеждат стадо от 250 кози в стопанство на брега на река Харманлийска. През лятото те обитават малка къща непосредствено до оборите, а стопанството освен от козите е обитавано и от редица декоративни животинки, с които децата от Харманли могат да се запознаят при посещенията си във фермата. Мира и Атанас..
Една от основните теми на евангелското четиво в днешната неделя е вярата, защото тя е важно условие за нашето спасение. Словото Божие ни разкрива често ярки нейни прояви, благодарение на тях се явява Божията сила в чудеса, за каквито става дума и в този евангелски откъс. Макар и допряла се скришом до Спасителя, кръвотечивата жена не остава..
Предлагам да потанцуваме. Ще го направим с помощта на две групи възрастни дами, които са изключително запалени по народните, както и по латино и балните танците. Всички те участват в проекта "Аз съм тук". "Аз съм тук" – изкуството за социална промяна и преодоляване на "присъдата възрастен" Той се случва в София по идея на хореографа Надежда..
Дипломатът от кариерата Венцислав Иванов и съпругата му – финландката Анита, зареждат ефира на "Семейно радио" с откровен разговор, изпълнен с десетки езици, държави, дипломатически мисии, семеен уют и житейска мъдрост. Анита започва със значението на "сису" във финския език и как се живее във Финландия, след което продължава с това как е..
Село Варвара се намира на около 70 км от областния град Бургас и на 8 км от общинския център град Царево. Разположено е на 500 метра от брега на Черно море, в най-източните подножия на странджанския планински рид Босна и е в обхвата на природен парк "Странджа". Според легендите гърците, населявали района на Ахтопол, наричали тракийските племена от..
Какво предстои за България между съмненията за национализация на "Лукойл" и проектобюджет, наречен от мнозина "влакче на ужасите", коментира в..
В най-новата книга на Нинко Кирилов има закачка в оформлението – една черна точка, която оказва се е слънцето, постепенно изгрява, достига зенит и после..
На 8 ноември 1915 година във Венеция е роден прочутият маестро. Всецялата отдаденост към музиката впечатлява още първите му учители Дзанела и Ариани в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg