Лили Гогова, синът ѝ Сашко и изкуството да сгъваш смисъл

Срещнахме ги в пълен състав на петото издание на чудесния фестивал "Хисарлъка Expirience", където, под една шатра накичена с красиви тениски, торбички и други неща, те, заедно със своите съмишленици и ментори, очакваха малки и големи да се потопят в чудния свят на древното източно изкуство оригами. "Те" са Лили Гогова, нейният съпруг Николай и двете им момчета Филип (6 г.) и Александър (13 г.). Зад всичко това обаче стоеше и една кауза – да се съберат средства за лечението на едно друго дете, което се бори с труднолечима болест. Но преди да се случи всичко това, историята ни води няколко години назад, когато...

...Когато идва ковид пандемията и вирусът не подминава по-големият син в семейството на Лили – Александър. Малкият Сашко оздравява, но се появяват странни симптоми и детето периодично губи съзнание за по няколко секунди. Започва се ходене по лекари, изследвания, неясноти, вдигане на рамене, главоблъсканици, грешни диагнози последвани от грешни лекарства предизвикващи притеснителни странични ефекти, дори - парализа.

Случайно или не, през позната, Лили се свързва с лекари в Турция и там успяват да овладеят състоянието на Сашко и бавно и постепенно да се борят с щетите нанесени от грешното лекарство и да го заместят с адекватна терапия. Междувременно, заради състоянието си, Сашко става жертва и на училищен тормоз и реч на омразата и в средата на ключовия 7-и клас, се налага дори и местене в друго училище.

Но да се върнем на хартиените самолетчета и кръжоците, които Сашко и неговото семейство организират и така помагат и на други малчугани да се усмихнат, а родителите да намерят отново детето в себе си и... смисъла, който така лесно се изплъзва понякога. Защото "ако хартията може да лети, какво можеш ти..?" пита Сашко и тази крилата фраза се превръща в слоган на благотворителните оригами ателиета.

Ето как, според Лили Гогова започва всичко: "Бяхме в пандемия, ковид. Бяхме вкъщи и тогава той (Сашко) гледа един филм. "Хартиени самолетчета" се казваше филма. Игрален филм с едни деца, които сгъват самолетчета и участват в някакви състезания. И тогава той се амбицира да сгъва някакво самолетчета вкъщи. След това реши, че иска да направи самолет, който да лети по-дълго. И успя. Гледаше някакви туториали в интернет и успя да създаде такива самолетчета. После наш приятел му подари специални резци, с които да може да изрязва хартията под определен ъгъл. (...) Стана много добър, толкова добър, че можеше да каже след колко метра ще завие самолетът и след колко метра ще кацне. Постепенно започна да сгъва всякакви оригами."

Тук е моментът да припомним и какво точно е оригами. Оригами е древно китайско изкуство, което първоначално е било достъпно само за императорите, защото само те са имали достъп до хартия. Разбира се, то бързо става популярно и в Япония, където се развива. Думата "оригами" идва от японските думи "ори" (сгъвам) и "ками" (хартия). Целта на това изкуство е чрез сгъване на един лист хартия, без рязане или лепене, да се създадат различни фигури – най-често животни, растения, предмети или абстрактни форми. С течение на времето, то се превръща както в културна, така и в духовна практика. Една от най-известните фигури е хартиеният жерав, който символизира мир и надежда.

В правилните ръце оригами се използва не само като форма на изкуство, но има своето приложение в образованието, медицината и инженерството, защото развива логическо мислене, търпение и фина моторика.

След 4 години организиране на кръжоци по оригами, Лили разбира и още нещо за оригами – че то изгражда и невронни пътища. "Защото това е нещо ново за нашия мозък", добавя тя. "И ти правиш нов невронен път. Когато сгънеш един жерав, хартиен жерав, ти медитираш. През това време, ти не мислиш за нищо друго, защото ако си отнесеш мисълта някъде другаде, ти няма да можеш да направиш този жерав, защото има много сгъвки, които, ако пропуснеш някоя, няма да имаш добър финал..."

И като стана дума за жерави, някои от вас са чували историята за Садако Сасаки – японското момиче, което става символ на мира след Втората световна война.

Садако е родена през 1943 г. в Хирошима. Когато е на две години, градът е поразен от атомната бомба на 6 август 1945 г. Макар да оцелява при взрива, години по-късно, когато Садако е на 12-годишна възраст, ѝ е поставена диагноза левкемия, причинена от радиацията.

Докато е в болницата, Садако научава японската легенда, че ако човек сгъне 1000 хартиени жерави, ще му се изпълни едно желание. Тя започва да ги прави с надеждата да оздравее. Според различни източници, тя успява да сгъне около 1300 преди да почине през 1955 г.

"Сашко стана посланик на жерава в България с неговото крилато изречение "ако хартията може да лети, какво можеш ти?", разказва Лили, и всъщност той много вярва, че щом един прост лист хартия може да лети, човек с мозък в главата си всъщност е с неограничени възможности."

Цялата история на Сашко, неговите премеждия, мечти и чудеса, може да чуете в звуковия файл в интервюто на Калина Станева с неговата майка Лили Гогова в рубриката "Моето семейство" на предаването "Семейно радио" по програма "Христо Ботев".