Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата. Третият законопроект предвижда праговете за категориите персонал да се договарят чрез колективен трудов договор.
След заседанието на комисията по здравеопазване в НС и обсъждането на законопроектите за допълнение и изменение на Закона за лечебните заведения в Lege Artis чуваме коментара на бившия министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев.
Той предвижда нова вълна от обсъждания и протести през септември, тъй като медицинските специалисти не приемат предложените от депутатите решения.
"Когато лекуваме заболяване, обикновено има два генерални начина това да се случи – единият е етиологичен, а другият – симптоматичен. Първият се бори с причините, а вторият – с последствията. Това, което се предлага като решения, е симптоматика – не се адресират причините за получаването на дисбаланси", заявява Семерджиев, според когото е нужна наредба за остойностяване на медицинския труд.
Още през 2021 година Българският лекарски съюз е предложил проект за мотивационно заплащане, в който е заложена методологията за справедливо разпределение на средствата за възнагражденията на служителите в една болница. Министерството на здравеопазването е принципал на над 60 болници, а общините – на над 120, добавя Семерджиев.
Ключов е въпросът за съотношението между заплатите на стартиращите медицински служители и тези, достигнали върха на професионалното си развитие. Мярката, по думите на Семерджиев, е в това дали лекарят има една или повече специализации, дали е защитил докторат и т.н. Индикатор за качествено изпълнение са и клиничните пътеки. Те представляват медицински алгоритъм – продължителност на престоя, съответни лечебни действия, консумативи. Клиничната пътека е минималният стандарт за качество, от който може да се върви нагоре, по думите на Семерджиев.
Посока нагоре обаче няма как да има при 8% здравна вноска (непроменена от 2008 година насам) и 5,5% от БВП за здравеопазване, подчертава събеседникът.
"Говорим за заплатите, а не говорим за здравната рамка", обобщава Семерджиев.
България е на първо място в ЕС по брой на болници и легла за активно лечение на глава от населението. Същевременно страната ни е на последно място по брой легла за продължително лечение – проблем, който е важна част от разговора за заплатите, според Семерджиев.
"Издържаме структури, а не медицинска дейност", изтъква той.
Стана ясно, че болниците отново ще имат финансови лимити за дейностите, плащани от НЗОК. Парламентът окончателно върна лимитите за болниците с приети на второ четене промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), след като ГЕРБ прокара поправката в последния момент. Управляващото мнозинство прие промяната, която предвижда Здравната каса вече да има двама подуправители.
Семерджиев коментира: "Сега сме с колосален годишен бюджет на НЗОК от близо 9,5 млрд. лв. и да говорим за лимити е абсурдно. Отново става дума за структурен проблем за разпределяне на тези средства."
Етиологичната причина за проблемите в системата, по думите на Семерджиев, се корени в спряната през 2002 година приватизация на болничните лечебни заведения. Постепенно инвеститорите в сектора са построили втора, паралелна частна болнична мрежа и популизмът е нанесъл тежък структурен проблем.
Болниците без персонал и достатъчен ресурс трябва да бъдат закрити и превърнати в диагностично-консултативни или медицински центрове, смята Семерджиев. Той изтъква, че в България има развита извънболнична здравна система и Спешна помощ, които осигуряват достъп до медицински услуги навсякъде.
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
Историкът, философ и анализатор Явор Сидеров коментира във "Въпреки мрежата" рухването на "американската мечта", страховете ни като благодатна почва за пропагандата, както и реалните опасности от единовластие. Дълбоко уязвената "американска мечта" "Тревожи ме, че накъдето и да се обърна, виждам конфликти, на всички нива: международни..
Балерината и педагог Росица Дикиджиева вече 33 години разделя, или както тя казва: "обединява живота си" между Нидерландия и България. Изпълнява духовното завещание на баба си – художничката Кераца Висулчева, и завършва Балетното училище в София. Сцената я приема, но за кратко. Инцидент прекратява пътя ѝ на професионална балерина, но отваря други..
На 14 септември Църквата отбеляза Въздвижението на честния и животворящ кръст Господен, а на 17 септември се отбелязва денят на св. Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Между двата празника заедно с проф. Георги Каприев, преподавател във Философския факултет при СУ "Св. Климент Охридски" търсим връзката между кръста и вярата, надеждата, и..
Неделните български училища в чужбина не са просто образователни институции – те са живи духовни огнища, които съхраняват езика, културата и националната идентичност на българската общност зад граница. Една от основните каузи, зад която застават преподавателите от тези училища, е възможността учениците да могат да полагат матура по български език..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на Атлантическия съвет и военен журналист. "Няма какво да обсъждаме какво казва Русия. Тя лъже официално и неофициално. Това беше тест на системата за противовъздушна отбрана на Обединена Европа, тоест на..
Програмата на първия по рода си уличен фестивал в сърцето на Стара Загора е вече ясна. U.L.I.C.A. – Street Fest има за цел да превърне централната градска..
Неделните български училища в чужбина не са просто образователни институции – те са живи духовни огнища, които съхраняват езика, културата и националната..
Дългоочакваната премиера на спектакъла "Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката" на режисьора Иван Пантелеев ще бъде на 19 и 20..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg