Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата. Третият законопроект предвижда праговете за категориите персонал да се договарят чрез колективен трудов договор.
След заседанието на комисията по здравеопазване в НС и обсъждането на законопроектите за допълнение и изменение на Закона за лечебните заведения в Lege Artis чуваме коментара на бившия министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев.
Той предвижда нова вълна от обсъждания и протести през септември, тъй като медицинските специалисти не приемат предложените от депутатите решения.
"Когато лекуваме заболяване, обикновено има два генерални начина това да се случи – единият е етиологичен, а другият – симптоматичен. Първият се бори с причините, а вторият – с последствията. Това, което се предлага като решения, е симптоматика – не се адресират причините за получаването на дисбаланси", заявява Семерджиев, според когото е нужна наредба за остойностяване на медицинския труд.
Още през 2021 година Българският лекарски съюз е предложил проект за мотивационно заплащане, в който е заложена методологията за справедливо разпределение на средствата за възнагражденията на служителите в една болница. Министерството на здравеопазването е принципал на над 60 болници, а общините – на над 120, добавя Семерджиев.
Ключов е въпросът за съотношението между заплатите на стартиращите медицински служители и тези, достигнали върха на професионалното си развитие. Мярката, по думите на Семерджиев, е в това дали лекарят има една или повече специализации, дали е защитил докторат и т.н. Индикатор за качествено изпълнение са и клиничните пътеки. Те представляват медицински алгоритъм – продължителност на престоя, съответни лечебни действия, консумативи. Клиничната пътека е минималният стандарт за качество, от който може да се върви нагоре, по думите на Семерджиев.
Посока нагоре обаче няма как да има при 8% здравна вноска (непроменена от 2008 година насам) и 5,5% от БВП за здравеопазване, подчертава събеседникът.
"Говорим за заплатите, а не говорим за здравната рамка", обобщава Семерджиев.
България е на първо място в ЕС по брой на болници и легла за активно лечение на глава от населението. Същевременно страната ни е на последно място по брой легла за продължително лечение – проблем, който е важна част от разговора за заплатите, според Семерджиев.
"Издържаме структури, а не медицинска дейност", изтъква той.
Стана ясно, че болниците отново ще имат финансови лимити за дейностите, плащани от НЗОК. Парламентът окончателно върна лимитите за болниците с приети на второ четене промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), след като ГЕРБ прокара поправката в последния момент. Управляващото мнозинство прие промяната, която предвижда Здравната каса вече да има двама подуправители.
Семерджиев коментира: "Сега сме с колосален годишен бюджет на НЗОК от близо 9,5 млрд. лв. и да говорим за лимити е абсурдно. Отново става дума за структурен проблем за разпределяне на тези средства."
Етиологичната причина за проблемите в системата, по думите на Семерджиев, се корени в спряната през 2002 година приватизация на болничните лечебни заведения. Постепенно инвеститорите в сектора са построили втора, паралелна частна болнична мрежа и популизмът е нанесъл тежък структурен проблем.
Болниците без персонал и достатъчен ресурс трябва да бъдат закрити и превърнати в диагностично-консултативни или медицински центрове, смята Семерджиев. Той изтъква, че в България има развита извънболнична здравна система и Спешна помощ, които осигуряват достъп до медицински услуги навсякъде.
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar..
Интердисциплинарният фестивал "Театър на чудесата" се завръща с интригуващи научно-театрални постановки, представяния, дискусии и участници от повече от 15..
Огромната тема, която поставихме на обсъждане в поредния брой "За здравето", включваше много проблеми и нюанси и пряко засягаше милиони пациенти по света,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg