Сюзан Зонтаг и образите на болестта

"Болестта е нощта на живота, тежко поданство. Всички имаме по рождение двойно гражданство: в царството на здравите и в царството на болните. И макар че предпочитаме да си служим само с по-добрия паспорт, всеки рано или късно е принуден поне за кратко да се легитимира като поданик на другото царство", пише – както я нарича "Ню Йорк Таймс – "тъмната лейди на интелектуалците".

Новото издание на философските есета "Болестта като метафора" и "СПИН и неговите метафори" на американската писателка Сюзан Зонтаг (1933-2004) е вече при читателите. Онези, които познават тези два нейни текста могат отново да се насладят на таланта ѝ, а останалите – да го открият. Макар да пише за тежки теми като болестите и смъртта, есетата на Зонтаг са все така силни и въздействащи.

"Модерните тоталитарни системи, пише Зонтаг, без значение дали леви, или десни, изпитват особена – и красноречива – склонност да си служат с образи­те на болестта. Нацистите обявяват, че всички хора от смесен расов произход са като сифи­литиците. Еврейството в Европа постоянно е оприличавано на сифилис или рак, който трябва да се изкорени. Метафорите на болестта са крайъгълен камък и в болшевишката полемика, а Троцки, най-даровитият представител на комунистическата полемика, ги използва най-раз­точително – особено след изгонването му от Съ­ветския съюз през 1929 г. Сталинизмът е наречен холера, сифилис, рак. Когато в политическата реторика се използват само фатални заболявания, метафората придобива много по-голяма агресивност."

Ето какво четем в анотацията от издателството:

"В "Болестта като метафора" (1978) Зонтаг разглежда начина, по който обществото натоварва болестите – особено рак – с метафорично значение, превръщайки ги в знаци на морална слабост или дори наказание. Тя изследва езика, с който говорим за страданието, и показва как метафорите могат да доведат до стигматизация и отчуждение на болните. В последвалото есе "СПИН и неговите метафори" (1989), написано в разгара на СПИН кризата, Сюзан Зонтаг продължава интелектуалното си разследване на стигмата около болестта – този път в контекста на новата глобална пандемия. Със същата яснота и решителност тя разобличава обществените предразсъдъци и опита болестта да бъде обяснена чрез вина, сексуалност или културна "другост"."

Преводите са дело съответно на Христина Кочемидова и Юлиян Антонов, а художник е Милена Вълнарова.

Чуйте редакторката на книгата Гергана Мирчева: