Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Стефка Янорова: Киното при мен е като паралелна програма

Много обичам да снимам филми, но колкото повече опит добивам, толкова повече си давам сметка, че без театъра съм загубена

Стефка Янорова
Снимка: tba.art.bg

Нейните сини очи говорят толкова красноречиво, сякаш проникват в зрителя и го четат. Никак не са малко филмите, да не говорим за театралните постановки, които го доказват. След като преминава през премеждия, за да влезе в ВИТИЗ, днес, знаем – НАТФИЗ, които накрая я отвеждат до класа на любимия ѝ професор Крикор Азарян, Стефка Янорова прави първата си главна роля още на 18 години във филма на Марияна Евстатиева-Биолчева "Племенникът чужденец", който се снима в Квакенбург, Германия – името на този град също носи своите премеждия. След това Биолчева я режисира и в сериала "Людмил и Руслана". Това е последвано от безброй снимачни дни и преживявания във филмите на Иван Андонов "Вампири, таласъми…", "Вълкадин говори с Бога" и "Най-важните неща" и сериала "Дунав мост". Снима се и в "Опашката на дявола", където влиза в ролята на оперна певица, в "Госпожа Динозавър", в "Буферна зона" на Георги Дюлгеров, в режисирания от Иван Владимиров, към когото изпитва особен сантимент –"Валсове и танга от село Бела вода", в "Мисия Лондон" и американския "Хитмен", продуциран от Люк Бесон.

Част е и от актьорския състав на редица сериали, като "Стъклен дом", който води до приятните, но и отговорни измерения на популярността, "Революция Z", "Ягодова луна", "Порталът". Последният филм с нейно участие е дебютът на Бойко Боянов в киното "Клас 90". От 2009 година Стефка Янорова е част от трупата на театър "Българска армия", а превъплъщенията ѝ на театрална сцена са безбройни.

"Театърът е като да си гледаш детето – в началото много го обичаш, без да осъзнаваш защо. В последствие колкото повече грижа полагаш, през трудностите, през които преминаваш, толкова повече го заобичваш. Вече осъзнато и истински" – казва Стефка Янорова. – "Аз дълбоко не вярвам, че мисията на театъра е само да възпитава. Той възпитава чрез вълнение, чрез това да се припознаваш с това, което виждаш и чуваш на сцената. Затова мисля, че трябва да приемеш като мисия това, което правиш, защото иначе си просто една марионетка, която подскача нещо, а зрителят излиза и забравя какво е гледал."

Според актрисата трябва да ходим на театър, за да живеем по-красиво. Спомня си и какво ги е учил Крикор Азарян:

"Професорът ни казваше, че въпреки всичко ние трябва да отстояваме това, което смятаме, че е театърът."

Вярва и в думите на Георги Рупчев – "театърът създава актьора, а киното го ползва".

Стефка Янорова твърди, че подсъзнателно търси провокации в работата си, за да се чувства по-жива и по-сетивна.

"Киното при мен е като паралелна програма. Наистина много обичам да снимам филми, но колкото повече опит добивам, толкова повече си давам сметка, че без театъра съм загубена", обяснява тя в "Кино с думи".

Защо за нея няма малки и големи роли, а само сърце и вяра, които се влагат в персонажа? До какво води популярността и защо славата наистина е преходна? Колко е важно да имаш присъствие на сцената и на екрана? Какво разказва актрисата за партньорството си с Васил Михайлов и работата си с Иван Андонов и защо в сърцевината на всичко е доверието?

Чуйте от Стефка Янорова в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Аксиния Джурова и Емил Янев

Театърът на светлината

В епизод 608 "Трамвай по желание" среща своята публика с изтъкнатия изкуствовед проф. Аксиния Джурова. Конкретен повод за гостуването на проф. Джурова са три значими есенни събития, които оставят траен отпечатък в нашия културен живот. "Картина извън картината" е първата голяма ретроспективна изложба, посветена на Иван Вукадинов (1932-2024)..

публикувано на 15.10.25 в 16:25
Нидерландският артист Тери Врейбърг

Нидерландският артист Тери Врейбърг с изложба в галерията нa Гьоте-институт

Нидерландският артист Тери Врейбърг има изложба в галерията нa Гьоте-институт - България  до  17 октомври. S ome messages don’t make it  (" Някои послания не достигат целта")  е първата самостоятелна изложба на Тери Врейбърг в България. Проектът представя нови творби, съчетани с подбрани по-ранни произведения, които заедно дават цялостен..

публикувано на 15.10.25 в 15:22

Je t'aime, Серж Генсбур!

Когато любовта е слепец с розово бастунче, а късметът е хищна птица, прелитаща над него с превързани очи, е по-добре да мислиш за нищо, отколкото изобщо да не мислиш. В крайна сметка да философстваш за любовта е като да пиеш кафе набързо. Трудно е да не се съгласиш с тези мисли, казани от човек, чийто житейски равностранен триъгълник се изразява в..

публикувано на 15.10.25 в 14:58

Школата по източно църковно пеене подготвя певци за службите

Нов курс на обучение по източно църковно пеене  започва днес в Школата на пловдивската Митрополия. Тя беше открита миналата година с благословията на пловдивския митрополит Николай. Първата група с желаещи е била от 120 души. За тази учебна година са се записали 30 човека, на възраст между 14 и 45 години. Единственото изискване към тях е да носят любов..

обновено на 15.10.25 в 13:42

Директорът на Институт Сервантес: Българите и испанците си приличат по емоции и дух

В рубриката "Темата на деня"  гост на предаването "Нашият ден"  бе директорът на Институт Сервантес  в София – Хуан Карлос Видал . Поводът за разговора бе националният ден на Испания , но той сподели и своите впечатления от България, както и какви културни инициативи подготвя Институтът до края на годината. Още с пристигането си у нас, Видал бил..

обновено на 15.10.25 в 13:08