Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на социализма, когато критиците разглеждат изкуството през призмата на социалистическия реализъм. След 1989 г. критиката става по-разнообразна. Появяват се независими галерии, куратори и арткритици, които пишат в специализирани издания, каталози и онлайн платформи. Но съществува проблем – липса на достатъчно медийна среда за професионална критика и често тя остава в тесен кръг. Същевременно се размива разликата между реклама и критика.

Диана Драганова-Щир, Христо Калоянов, Филип Стоилов и Ирина Генова дискутираха проблемите на художествената критика в България в предаването "Какво се случва".

Изкуствоведът Диана Драганова-Щир коментира, че има проблеми в арткритиката. Те са свързани със спецификата на работата и на професионалната общност. Малко са хората, които се занимават с визуално изкуство. За да има критика, художественият критик трябва да достатъчно подготвен – да има образованието и да следи процесите както в страната, така и в чужбина. Безпристрастността е трудно постижима.

Важна част за съществуването на критика е финансирането. Кураторът, културолог и издател Христо Калоянов е проверил, че бюджетът за критика е намален от около 330 000 лева за 2024 г. на 180 000 за тази година без видима и обяснима причина.

Принос към художествената критика е появата на ново издателство, което ще представя произведения, свързани с темата. С "Временно издателство" Христо Калоянов и литературния критик и издател Филип Стоилов запълват дефицита на подобна литература. Първата книга е от серията "Критични преводи" и предлага есета на словенския куратор, писател и изкуствовед Игор Забел, обединени в "Не ни ли стига? Идеи върху съвременното изкуство".

Ирина Генова, редактор на книгата на Игор Забел, изрази мнение, че е важен моментът, когато Забел пише своите текстове – времето на конфликтите и разпада на бивша Югославия. Въпросът за общностите звучи актуално и днес. Забел е против лесните обобщения и противопоставяния – Изток/Запад, социалистически реализъм (тоталитаризъм)/авангардизъм (демокрация).

Изданието "Не ни ли стига? Идеи върху съвременното изкуство" ще бъде представено по време на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна. Организаторът на проявата Ралица Герасимова обяви, че ще се съберат над 150 артисти от 20 държави. Присъствието на много експерти, художници ще допринесе за създаването на формален диалог. 

Освен изложби, ще се проведат два панела. Първият е посветен на Балканите, а вторият – на идентичността на артиста. Темата на БУНА тази година е "Откритие и другост в ерата 5.0" и е разработена от френския куратор и изкуствовед Каролин Арюеро.

Подробностите са в разговора на Велин Манов в "Какво се случва" с Диана Драганова-Щир, Христо Калоянов, Филип Стоилов, Ирина Генова и Ралица Герасимова. 

Чуйте звуковите файлове.

Снимки – Форум за съвременно визуално изкуство БУНА - Варна и "Временно издателство"