2
От клонингите до изкуствения интелект или как фантастиката става реалност за 90 години пред очите на писателката-рожденичка Весела Люцканова.
Всяка книга е свидетелство за това какво са чувствали и от какво са се вълнували и страхували, на какво са се надявали хората, живели по времето, в което е писана една книга, дори най-фантастичната. Именно Весела Люцканова може да довери алхимичните причини за дълголетието на своите художествени свидетелства и мисията на писателя. В "Какво се случва" гостува носителката на европейската награда "Еврокон". Включват се един от авторите, на които е била ментор, редакторката на новата ѝ книга и издателят.
Люцканова споделя, че пише отскоро нова книга, разказва повече за символиката на "клонинга" – в живота и в литературата, за изпреварването на реалността. Авторката е против клонирането и смята, че то не е добро за човечеството.
За новата книга "Любов, щастие и болка", на която е редактор, писателката, преводач и радиожурналист Надя Попова коментира, че Весела Люцканова е "романтик със скептична нагласа", без никакво лекомислие – мъдро и дълбоко вникваща в живота. "Тя винаги умее да покаже, че няма по-голям дар от живота". Любов, щастие и болка – това, което не може да изпита нечовекът.
Разговора на Дарина Маринова с инж. Весела Люцканова, Надя Попова, Тео Буковски (д-р Анастас Иванов), член на УС на СБП, и издателя Пламен Тотев можете да чуете в звуковия файл.
Весела Люцканова Иванова е родена на 21 август 1935 г. в София. Живее при биологичните си родители до тригодишна възраст, когато умира майка й от туберкулоза, а баща й е в затвора заради комунистическите си убеждения. Заедно с петгодишната й сестра е дадена в сиропиталище. Там оцеляват по време на най-тежката бомбардировка над София на 10 януари 1944 г., но Весела получава частична амнезия. Осиновена е от семейството на Люцкан Люцканов от Ловеч. Започва да възвръща спомените си през юношеска възраст. Израства в Ловеч, където получава средното си образование.Снимка – БНР и ИК Персей

Катерина Хапсали е изкусен разказвач, авторка на романите "Гръцко кафе" и "Сливовиц", на сборниците с разкази "Хора" и "Вкусни разкази", на "През девет планини" – сборник със стихотворения, също пожънал голям успех сред читателите. За романа си "Гръцко кафе" Хапсали печели награда "Перото" в категория "Проза" за 2015 година, както и отличието..
След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2. Загадката на дълголетието" и отново ни въвежда в света на хора, прекрачили прага на вековния живот, като събира техните съдби и мъдрост. Мира Добрева е единственият телевизионен журналист в света..
"Показвайки един миниатюрен фрагмент от света на днешното изобразително изкуство, с художници от цяла България, Австралия, Австрия, Франция, Италия, Русия, Япония, САЩ и др., ФОРМАТ 30/30 израсна като знак за обмен, споделяне, съизмерване и вдъхновение. Събуди отхвърлени форми на художествени изяви и потвърди тяхната обоснованост. И макар..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg