Веселин Истатков е магистър оптометрист, който в последните години е посветил професионалния си път на това хората да виждат по-добре. Тази мисия е и семейна традиция. Интересът към човешкото зрение наследява от майка си, оптик, която го вдъхновява да продължи пътя ѝ.
Днес обаче тази професия е изправена пред сериозно предизвикателство. Предвиждани промени в нормативната уредба могат да отнемат правото на оптометристите да издават рецепти – нещо, което би ги лишило от възможността да упражняват пълноценно работата си. "Опасно е да се създава внушение, че прегледът при оптометрист застрашава хората – това просто не е вярно", казва Веселин.
Създалата се ситуация, провокира Веселин да направи аналогия със събития случили се преди векове. Оказва се, че когато аптекарите (днешните фармацевти) се появяват като самостоятелна професия през XVI-XVII век, лекарите първоначално са били силно против.
В много европейски градове медицинските гилдии протестират срещу професията на аптекарите. Лекарите ги обвиняват, че "прекрачват границите", като съветват пациенти или коригират дозировки, защото не са "истински лекари". В крайна сметка държавата се намесва, за да раздели ролите.
Например в Англия, с Актa за аптекарите от 1617 г., аптекарите официално се отделят от бакали и лекари. Лекарите запазват правото да диагностицират и предписват, а аптекарите се концентрират върху приготвяне и продажба на лекарства и така всичко си идва на мястото.
Подобна разлика има в сферите на офталмологията и оптиката. Веселин Истатков обяснява ясно разликата между двете професии: оптометристите измерват диоптъра, за да осигурят ясно и комфортно зрение, докато офталмолозите диагностицират и лекуват заболявания на очите. "Ние не се конкурираме – ние се допълваме. Така работи в целия Европейски съюз и в САЩ", подчертава той.
Веселин е категоричен, че срещу оптометрията се хвърлят подвеждащи твърдения, които могат да объркат хората, ползващи тези услуги. Въпреки това той остава убеден, че правото на ясен поглед и достъпна грижа за зрението не бива да бъде ограничавано.
Неговата история и повече за професията, без която никой (рано или късно) не може, чуйте в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
