През октомври предстои седемдневен форум, посветен на тревожно-депресивните състояния. Паралелно с това Американската агенция по храните и лекарствата ще разгледа ролята на изкуствения интелект в психичното здраве. По темата в ефира на предаването Lege Artis говори д-р Фани Цуракова, психиатър в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ".
"Тревожните разстройства имат различни облици. През XIX век са се проявявали по един начин, през XX век – по друг, а в нашия век – по трети. Те винаги са съществували, но се променя нашето знание за тях", обясни д-р Цуракова. По думите ѝ в миналото тези състояния често са били неглижирани или просто не са били назовавани с конкретни термини.
Когато говорим за разстройство, което изисква медицинска грижа, се наблюдава трайна промяна в поведението на човека. "Той е бил един, след това става друг", уточнява специалистът. Най-често страда сънят – той се скъсява, става повърхностен, трудно се заспива или има ранни събуждания. "Сънят е един крайъгълен камък", подчертава д-р Цуракова.
Според психиатъра тревожността сама по себе си не винаги е патологична. "Тревожността преди важна работа е нормална. Но когато стане толкова силна, че започват да ни треперят ръцете или дори решаваме да се откажем от задачата, защото ни стресира – това вече е промяна в стила на живот. Тогава трябва да помислим за помощ."
Тя припомни, че в медицината един симптом рядко означава конкретно състояние и трябва да се разглежда в контекст с други прояви.
Все по-важна роля в диагностиката и превенцията имат и технологиите. Д-р Цуракова даде пример с разработка във Великобритания, която анализира скоростта и точността при използване на интернет, набиране на телефонни номера или имейли. Така може да се изгради профил и да се проследят ранни когнитивни промени.
"Всичко е в регулациите", категорична е специалистката, като подчерта, че интеграцията на изкуствен интелект в психиатрията трябва да бъде внимателно наблюдавана и оценявана.
Слушайте!
Кръгла маса за антибиотичната резистентност провежда Националният център по заразни и паразитни болести, съвместно с Министерството на здравеопазването, Българска асоциация "Единно здраве" и Българска агенция по безопасност на храните. "Форумът има за цел да представи интердисциплинарен и холистичен подход по отношение на антибиотичната..
Ваксината срещу варицела става задължителна от 2026 г.: експертите я определят като ключова стъпка От 2026 г. ваксината срещу варицела ще бъде включена като задължителна в имунизационния календар на България. Това обяви министърът на здравеопазването д-р Силви Кирилов в ефира на една от националните телевизии. По думите му първата доза ще се поставя..
Д-р Константин Сотиров , председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари – Пловдив, обяснява в Lege Artis как работи Националната здравна информационна система, която улеснява достъпа на образователните институции до данните за здравословното състояние на децата. Здравна профилактична карта вече няма – нито в хартиен вид, нито в..
За отношението към възрастните хора – възможно ли е да получат институционална защита срещу грубостта, с която се сблъскват в ежедневието си? В "Нашият ден" гостува Виолета Керемидчиева , която умее да разказва истории, а неотдавна се е наложило да се намеси в неприятна ситуация като подател на жалба. Виолета разказва конкретната случка, в..
На 17 септември се отбелязва Световният ден за безопасност на пациента . През тази година темата е "Безопасни грижи за всяко новородено и всяко дете", със слоган "Безопасност на пациентите от самото начало!". Акцентът е поставен върху уязвимостта на тази възрастова група към рискове и вреди, произтичащи от небезопасни грижи. Денят е иницииран от..
Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се открива изложбата "Наследство и памет без граници". Експозицията се организира съвместно с..
"Картина извън картината" се нарича първата голяма ретроспективна изложба, посветена на Иван Вукадинов (1932–2024) – единственият български художник,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg