Поглед към новото българско кино отправяме в "Артефир" заедно с актрисата Мартина Апостолова, член на журито за пълнометражно кино в рамките на 43-тото издание на фестивала "Златна роза".
"До този момент гледам неща, които би трябвало да зададат една нова вълна в българското кино, но засега надеждата ми и желанието не се изпълняват – ако трябва да бъда честна", заявява Апостолова.
Актрисата пояснява: "Липсва ми смелост, малко повече радикално мислене, което към днешна дата е жизнено важно, за да устоим по някакъв начин на всичко, което се случва около нас. Експериментите, за които говоря, имат сила да бъдат повод за някакъв вид революция. Да си говорим за неща, които са ни много познати, които сме предъвкали няколко пъти като тема, не е продуктивно."
По думите на Апостолова един кинотворец трябва да бъде воден от непреодолимото желание да каже нещо на публиката, да се отличи от другите, да промени нечие мислене, да изкара човека в залата от ежедневието му – да го развълнува, разсмее, разплаче, замисли.
"Топлата вода отдавна е открита, но въпросът е как ще я използваме", заявява Апостолова, според която киното може да бъде вик на отчаяние, протест, революция, смисъл, смята актрисата.
"В изкуството към днешна дата много от авторите не вярват в това което правят. Извинете ме, но няма нито един идиот в публиката, който да вярва на нещо, което не е истинско и не е сърдено. Говоря за изкуството повсеместно – то е стигнало някаква точка на тотално изчерпване. Надявам се това да е по-скоро рестарт, който обещава страхотен подем, отколкото да е някакъв застой, в който ще останем в близките 5-10 години", казва още Апостолова.
Като жури, актрисата оценява всеотдайността на актьорите и „този безспирен инат на българските творци да правят изкуство въпреки всичко“.
Чуйте целия разговор в звуковия файл:

Филмът на Божидар Стоилков "Линии на времето: Българският модернизъм" предлага нов поглед към наследството на българския архитектурен модернизъм. Той е първата част от поредицата "Архитектурата преди и сега", създадена в сътрудничество с Клуб "Смисъл". В "Какво се случва" филма представят продуцентката му Силвия Куманова и архитект Веселин Алексиев..
Фотограф, разказвач на истории, който живее между България и САЩ. Репортерските ѝ интереси са насочени към истории за миграция, принудителна асимилация, равенство между половете и маргинализирани общности. "Аз съм българо-турски фотожурналист на свободна практика, базиран на Балканите (предимно в България) и Сан Франциско, Калифорния, казва..
"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и каза: "Тато падна". – така Васко Кръпката си спомня датата 10 ноември 1989 година – Казах: Другарко, много сте се напила! Не може да бъде! Не ѝ взех пари, прибрах се вкъщи и си пуснах "Свободна..
Предаването "Литературата. Начин на упортреба" е посветено този път на полската следвоенна поезия – поетите Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Вислава Шимборска и Тадеуш Ружевич. Разказват повече преводачът Камен Рикев и д-р Кристиян Янев. Чеслав Милош (1911 – 2004), един от най-именитите полски писатели на ХХ век. Дебютира като поет в сп. "Alma Mater..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002 година насам наградите "Златният будилник" се връчват на 1 ноември, но този път церемонията се състоя на друга знакова дата – 10 ноември. Лауреатите се избират чрез пряко гласуване от всички..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
Днес се навършват 36 години от деня, в който Тодор Живков бе свален от власт – акт, който бележи началото на прехода към демокрация и свободата на..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg