Мястото на Деня на независимостта в българската история

България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на "Артефир" гостува Александър Стоянов.

Историкът коментира международните и вътрешните условия, които правят възможно обявяването на независимостта през 1908 г.. Две са събитията и процесите, които са важни – Младотурската революция в Османската империя от 1908 г. и формирането на два военнополитически съюза в Европа – Тройния съюз и Антантата, които се борят за влияние за привличането на неутралните държави на континента.

С независимостта от 22 септември се завършва процесът на Освобождение на България, започнал с Априлското въстание, Цариградската конференция, Освободителната война, Сан-Стефанския договор, Берлинския договор и Съединението. По този начин се слага край на 30-годишен период на превръщането на България от полузависима в пълноценна, суверенна държава. България се превръща в една от малкото невелики сили в Европа, които имат възможността да водят собствена независима политика.

Александър Стоянов говори за това как се празнува Денят на независимостта през различни исторически периоди – царство, социализъм и сега.

Обявяването на Независимостта се отразява и на развитието на българската култура. Дава се голям тласък за самоизява на творците ни. Държавата може по-лесно да представя и популяризира културата с помощта на външната ни политика и дипломацията.

Александър Стоянов представи и книгата си "Българите между две катастрофи (1396 – 1944 г.)", която отскоро е на книжния пазар. Тя идва след изданията "Руско-турските войни (1569–1878 г.)“, "Османо-Хабсбургските войни (1500–1792 г.)" и "Наполеон".

Целта е не толкова да се откриват нови, непознати дебри на българската история, колкото достиженията, направени от историци в сериозни издания, да бъдат сведени на вниманието на обществото. Така авторът извежда историята от ограниченията на академичните кабинети и я представя като разказ за "обикновения читател" на разбираем език.

В осем големи глави Александър Стоянов разглежда: възхода и политическата структура на Османската империя; мястото на българите в нейните предели от XV до XVII век; обществения и духовен подем през XVIII век и епохата на Възраждането; възстановяването на българската държавност през XIX век; пътя на нова България през войните, възходите и катастрофите на ХХ век.

Подробностите за Деня на независимостта и книгата "Българите между две катастрофи (1396 – 1944 г.)" са от разговора на Велин Манов в "Артефир" с Александър Стоянов.

Снимка – изд. Сиела