Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Иван Вазов – символ на българщината и съвест на нацията

На 22 септември отбелязахме 104 години от смъртта на Иван Вазов

Портретна снимка на Вазов
Снимка: ДА "Архиви"

На 22 септември отбелязахме 104 години от смъртта на Иван Вазов. Зад църквата "Св. София", на гроба му, беше отслужена традиционната панихида. Там се събраха почитатели и родственици, но и писатели, които пазят паметта за него. Сред тях – литературният историк и биограф Катя Зографова, автор на над 20 книги. В момента тя пише трета биография за рода на Иван Вазов, превърнал се в символ на българщината. Зад романтичната представа за него обаче, стои една по-различна действителност. За ефира на БНР, Зографова разказва за тежките изпитания на Вазовия род: "Цялата тази Вазова задруга, както аз я наричам, нищо не е спестено на този род – нито погромите от войните, нито репресиите и убийствата."

Сред примерите за трагичните събития в рода, които Катя Зографова посочва, е съдбата на брата на Вазов – Михаил. Той е убит вместо брат му Георги, защото отказва да поведе войските към София. Трябвало е да накажат организаторите на преврата срещу княз Александър I Батенберг. След 9 септември на смърт е осъден племенникът на Вазов, носещ същото име.

"Това е една голяма травма във Вазовия род. Да бъдеш Вазов е не само титла, а и жестока карма. Имало и една перфидна репресия, това е разселването на рода. Опитът да се разруши тази Вазова задруга, тя е една семейна задруга, която на трапезата на баба Съба решава военни въпроси."

Иван Вазов два пъти официално, писмено отказва да се празнува юбилеят му: "След Ньойския диктат, 20-та година, след тази огромна трагедия, той казва: "Сега не е време за юбилей". Но постепенно той си дава сметка за мисията си да бъде обединител на нацията. Той е единствената харизматична личност, която народът слуша. Доказва го онази прословута история с балкона, когато гражданството отива да чуе Вазов. Появяват се министри на съседните сгради, които множеството на протестния митинг не иска да чуе. Народът иска да чуе Иван Вазов. Той изпълнява своята роля като съвестта на нацията и тази висока личност вярва, че българите ще пребъдат въпреки всичко."

Директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов казва, че писателят приживе е получил огромно признание. Но освен него е имал и много врагове. Като малко известен факт изтъква враждата му с Петко Славейков, продължила дълги години: "В онази епоха най-големият български книжовник е бил Петко Славейков. Говорим за 80-те години на XIX век. Те имат едно спречкване, което ги принуждава да напишат вражески послания един срещу друг. Даже решат да си устроят дуел в градината в Пловдив. Този дуел не се е състоял. Когато си отива Петко Славейков, самият Вазов изразява почитта си и уважението си към него. Защото големите даже да имат пререкания, умеят да оценяват постиженията на другия."

Често се случва обаче да величаем нашите герои като Вазов и да забравяме, че и те са били хора като нас. Пред огромните им паметниците се чувстваме малки. За патриарха на българската литература Атанас Капралов казва, че в сравнение с Ботев и Левски, Вазов стои по-приземен: "Той е сред нас, той е част от нас. Аз, знаейки неговата биография, знам той колко се е притеснявал за определени болежки, човешки проблеми, които е имал в живота си. Но в крайна сметка това е наистина голям българин с голямо сърце. В къщата му музей много чужденци идват, които искат да се докоснат до духа на Иван Вазов, за да усетят духа на самия българин. Те правят много плътна връзка между него и българския народ. Той е еманация на този български дух."

Иван Вазов е оставил огромна следа в историята ни, но без рода си и без човещината си, той не би бил това, което е. Дори и след век, откакто се е споминал, духът му живее чрез творчеството му. Както сам пише в стихотворението "Моите песни":

Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат.

Чуйте коментара на редактора Велизара Сърчаджиева в звуковия файл: 

По публикацията работи: Бисерка Граматикова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емил Янев, Маргарита Бойчева и Еленко Касалийски (отляво на дясно)

Един следобед сред вкаменения лес

В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..

публикувано на 27.11.25 в 17:35

Какво са превеждали и чели българите от първата половина на XIX век

Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856).  Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..

публикувано на 27.11.25 в 17:05

Сливенският театър представя спектакъла "Боряна" в София

Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес -   ние не си даваме сметка, че нашият избор има..

публикувано на 27.11.25 в 16:25

Четирима художници с изложба в галерия "Стубел"

Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство.  Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..

публикувано на 27.11.25 в 16:13

Любовта като най-голямото бедствие в "Примадони"

На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..

публикувано на 27.11.25 в 15:50