Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а мрачните му романи целят да изследват реалността до степен на лудост. Нобеловият комитет му присъди наградата "за неговото завладяващо и визионерско творчество, което насред апокалиптичен ужас потвърждава силата на изкуството".
Книгите на Краснахоркаи са преведени на повече от 30 езика. След Имре Кертес през 2002 година той е вторият награден с Нобелова награда унгарски писател. Дебютният му роман "Сатанинско танго" от 1985 година, който излиза на български през 2001-ва в превод на Светла Кьосева, бързо печели международно признание.
Сред другите му романи са "Меланхолия на съпротивата", който също предстои да излезе в превод на Светла Кьосева, "Пленникът на Урга", "Война и война", "От север – планина, от юг – езеро, от изток – път, от запад – река", "Разруха и печал в Поднебесната" и "Последният вълк".
Освен на романи и разкази, Ласло Краснахоркаи е автор и на сценарии за филмите на унгарския режисьор Бела Тар. Критиците сравняват стила му с този на Кафка, Фокнър, Маркес и Бернхард. Той самият се определя като един унгарски поклонник на Кафка, но все пак смята, че прави съвсем друг вид литература.
За съвременната унгарска литература Краснахоркаи е един от най-значимия съвременен писатели, важен, но странен автор с мрачно и поетично излъчване. Роден е в Дюла през 1954 година, следвал право и унгаристика. Занимавал се с музика и изобразително изкуство.
"Сатанинско танго", първият му публикуван роман, Краснахоркаи пише от двайстата до двайсет и шестата си година и смята, че повече няма да пише. Причината – на този етап вярва, че в една книга ще може да изрази всичко, което иска да изрази в една литература.
Той не искал да пише, дори сега не смята себе си за писател. Искал просто да напише книга, която да бъде способна да изрази всичко, което мисли, да намери формата, която да изрази потресението, което изпитва. Така и става, със "Сатанинско танго" той създава картина на едно състояние. Състоянието на човека, който е достигнал донякъде. Или както той казва в интервюто си за програма "Христо Ботев": "Сатанинско танго" e една комедия на разпадането на човешката общност, на хората, когото измамват, но всъщност това са хора, които заслужават да бъдат измамени".
Не след дълго обаче се появява и "Меланхолия на съпротивата", която сякаш се слива с първия роман.
Ласло Краснахоркаи твърди, че човек не се променя, а ако изобщо се промени, то по-скоро се променя към разпад. Според него възможността читателите да говорят на езика на съчувствието един с друг дава надежда за това, че посланието на една книга, на една поезия ще може да изрази света.
Унгарският писател е на мнение, че не от езика трябва да се боим, а от неартикулиращия човек, от безскрупулния човек, от бруталния човек, от човека на ниско ниво, за който няма ограничения. И макар ролята на писателя в XXI век да се променя, защото има много малко чувствителни хора, които четат книги, основната му задача е да пише такива книги, които да намерят тъкмо тези чувствителни хора.
За Ласло Краснахорка единствената възможна форма на съществуване е свободата. За себе си казва, че е самотен, но не е сам.
Повече от Светла Кьосева в звуковия файл.
В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..
Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856). Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство. Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..
На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..
