В "Нашият ден" гостува д-р Александър Александров – културен мениджър с над 20-годишен опит, реализирал множество инициативи за представяне на културните достижения на страната ни в чужбина. Александров е либретист, драматург, основател на сдружение "Лилавият лебед"– Виена (2010), с което е реализирал над 50 проекта, популяризиращи българската култура зад граница. Продуцент е на оперни и театрални спектакли и е гост-лектор в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Проектите му обединяват държавни институции, посолства, университети и творци от различни страни, превръщайки културата в език на паметта, идентичността и вдъхновението.
Александров живее и работи в Австрия, но в края на миналата седмица представи у нас премиерния спектакъл "Проглас към пустинята" посветен на св. Мария Египетска. Гостът, който е либретист на спектакъла, разказва за малко известната в България светица, чийто образ е изографисан в едни от най-значимите български храмове – от Боянската църква до Бачковския манастир.
Повече за спектакъла вижте тук:
Мисията на Александров е да показва българската култура като неразграничима, неделима част от европейската.
"Онова, което ни обединява, е нашата родова памет. Добре е хората да бъдат оценявани не само след смъртта си, а и когато са с нас", заявява Александров , разказвайки за инициативата да посади Дърво на алтруиста в градския парк на Виена, посветено на проф. Минко Балкански. Става дума за един от най-изтъкнатите български учени, който е подпомогнал участието на редица български деца в световни конкурси по математика и физика, пояснява Александров.
"Културната политика е социална", смята гостът.
Следващият проект, по който Александров работи, е радиопиеса, а след това и спектакъл, посветени на български дипломат, спасявал евреи в Париж по време на нацистката окупация 40-те години.
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
Александър Александров, PhD е културен мениджър, продуцент и лектор с над 20-годишен опит в международната културна среда. Магистуър е по управление на изкуствата (MAS) във Виена и доктор по културна политика в Universität für Musik und darstellende Kunst Wien, където защитава с отличие (Summa cum laude).
Сред отличията му са награда на PaN за проект на годината (2024) в Автрия, грамота от Министерството на културата на Република България (2018), както и признания от БНР "Алегро Виваче".
Със своята 30-годишна практика като лютиер Александров съчетава художествено, педагогическо и организационно познание в създаването и опазването на културното наследство.
Александър Александров е автор на изследването "Прелом и преход. Културната политика на България 1989–2012", посветено на процесите на промяна в българската културна политика в един период на мащабна трансформация. Книгата предлага почти единствения анализ на начина на начина на финансиране на българската култура и на културната ни политика в годините на Прехода.
Само през 2024 г. в България са идентифицирани 36 нови вида психоактивни вещества , които се срещат под различни форми – прахчета, течности, бонбони, кексчета, вейпове и смоли... Според данни на Националния център по обществено здраве и анализи, 12,9% от българите (между 15 и 64 години) са употребявали наркотици поне веднъж. За сравнение - през..
Новият роман на Владимир Левчев е със заглавие "Тази сянка под червената скала". Това е променена и разширена версия на романа "Човекът и сянката", публикуван през 2012 г., но се възприема като изцяло нова творба. Предговорът, в който той говори за американската и за балканската мечта, за това по какво се различават завършва така: "Както навсякъде..
Да наричаме ли поезия стихотворенията, генерирани с помощта на изкуствен интелект, а нейния създател – автор? Какво представлява творческият процес в света на ИИ и трансформира ли той креативната среда? Първото издание на българския конкурс за генерирана поезия Apollo Ex Machina дава повод за тези въпроси. Когато след 11 години царуване в света на..
Всяка трета събота от ноември традиционно в цяла Европа и у нас царува театърът. Тази година събитието е на 15 ноември в множество театрални пространства на страната. Това е 13-ата "Нощ на театрите", в която основното послание е "Нощният живот на театъра". "Европейска нощ на театъра" е международна инициатива, обединяваща театрални компании от..
Теодора Дончева, проф. Петя Александрова и Гергана Дончева представят в "Нашият ден" изложбата "Жените в българското документално кино през ХХ век", която може да бъде видяна във фоайето на кино "Одеон". Изложбата е осъществена от Института за изследване на изкуствата при БАН с подкрепата на програма "Култура" на Столичната община. Екипът..
Войната в Украйна, защо и за кого е важен Покровск, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Тодор Тагарев : За кого е важен..
Поредната стъпка, която МОН предприема, за да се справи с агресията сред учениците, е увеличаване на броя на училищните психолози и педагогически..
Всяка трета събота от ноември традиционно в цяла Европа и у нас царува театърът. Тази година събитието е на 15 ноември в множество театрални пространства..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
