Ако в социалните мрежи най-често споменаваната дума е "мафия“, и то не заради филмовите сюжети, на които сме се нагледали, а преди всичко заради бизнесите със сенчест произход, натиска върху общинската администрация и ескалацията на политическо напрежение, която се заформя постоянно, то редом до София в последно време стои битката на града с боклука. Два столични района са в криза, а обстановката е такава, че това може да се разрасне и на други места.
Смущава ли ни обаче боклукът? Не на думи, а наистина. Доколко сме свикнали да сме заринати в боклуци, които уж добре разбираме как самите ние да изхвърляме разделно и да рециклираме?
Всеки от нас образува по половин тон битов отпадък на година. Макар по последни данни 12 процента от него да се предава за рециклиране, боклукът се е превърнал в естествена част от градската среда.
В това общество, обсебено от консумацията и едновременно с това някак празно в своята забързаност, има ли място за символи на устойчивостта, на красотата, която никога не изчезва, а само сменя формата си? Може ли всъщност отпадъкът да се превърне в образ, от нищо – в реално присъствие, което придава смисъл на съществуването си? Можем ли да гледаме на боклука не само като на криза, но и като на отправна точка за изкуство?
Иван Мудов, художникът, който пренесе боклука от границата в центъра на София като изкуство, отговаря в звуковия файл.

Филмът на Божидар Стоилков "Линии на времето: Българският модернизъм" предлага нов поглед към наследството на българския архитектурен модернизъм. Той е първата част от поредицата "Архитектурата преди и сега", създадена в сътрудничество с Клуб "Смисъл". В "Какво се случва" филма представят продуцентката му Силвия Куманова и архитект Веселин Алексиев..
Фотограф, разказвач на истории, който живее между България и САЩ. Репортерските ѝ интереси са насочени към истории за миграция, принудителна асимилация, равенство между половете и маргинализирани общности. "Аз съм българо-турски фотожурналист на свободна практика, базиран на Балканите (предимно в България) и Сан Франциско, Калифорния, казва..
"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и каза: "Тато падна". – така Васко Кръпката си спомня датата 10 ноември 1989 година – Казах: Другарко, много сте се напила! Не може да бъде! Не ѝ взех пари, прибрах се вкъщи и си пуснах "Свободна..
Предаването "Литературата. Начин на упортреба" е посветено този път на полската следвоенна поезия – поетите Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Вислава Шимборска и Тадеуш Ружевич. Разказват повече преводачът Камен Рикев и д-р Кристиян Янев. Чеслав Милош (1911 – 2004), един от най-именитите полски писатели на ХХ век. Дебютира като поет в сп. "Alma Mater..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002 година насам наградите "Златният будилник" се връчват на 1 ноември, но този път церемонията се състоя на друга знакова дата – 10 ноември. Лауреатите се избират чрез пряко гласуване от всички..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
Днес се навършват 36 години от деня, в който Тодор Живков бе свален от власт – акт, който бележи началото на прехода към демокрация и свободата на..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg