Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в предаването "Време за наука".
На 30 октомври 2025 г. тя ще води публична дискусия на тема "Партисипативни подходи в антропологията: етика на уязвимостта, участие и съвместно създаване на знание", посветена на новите форми на взаимодействие между изследовател и изследвани.
"Този подход е нещо много общо, не е фиксирана методология. Всъщност е критичен подход към обичайните методи за изследване",
обяснява д-р Денева.
Един от проектите, които тя ще представи, е "Преосмисляне на включването и овластяването", реализиран в пет различни държави и насочен към изследване на опита на жени мигрантки. Темата, по думите ѝ, естествено е довела екипа до стремеж да "влезе в гледната точка на жените, които изследваме".
"Това, което открихме в различните държави, беше много по-разнообразно от това, което си представяхме",
казва тя.
В центъра на партисипативния подход стои позицията на изследователя. Според традиционните научни разбирания той трябва да остане обективен и дистанциран. Но, както отбелязва д-р Денева, следващата важна стъпка е "признаването на активното участие на изследователя" в процеса:
"Не бива да се опитваме да го изтрием, а да го включим."
Слушайте!
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Какво следва за кмета на Варна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна. Съдия Светла..
Гергана Костадинова ще представи новия си албум "Мечтания" в неделя, 23 ноември от 20.00 ч. в Sofia Live Club. Вратите отварят в 19.00 часа...
На 9 ноември 2025 г. от този свят си отиде една от обичаните български оперни прими, покорила световните театрални сцени от Европа до Северна и Южна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
