Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в предаването "Време за наука".
На 30 октомври 2025 г. тя ще води публична дискусия на тема "Партисипативни подходи в антропологията: етика на уязвимостта, участие и съвместно създаване на знание", посветена на новите форми на взаимодействие между изследовател и изследвани.
"Този подход е нещо много общо, не е фиксирана методология. Всъщност е критичен подход към обичайните методи за изследване",
обяснява д-р Денева.
Един от проектите, които тя ще представи, е "Преосмисляне на включването и овластяването", реализиран в пет различни държави и насочен към изследване на опита на жени мигрантки. Темата, по думите ѝ, естествено е довела екипа до стремеж да "влезе в гледната точка на жените, които изследваме".
"Това, което открихме в различните държави, беше много по-разнообразно от това, което си представяхме",
казва тя.
В центъра на партисипативния подход стои позицията на изследователя. Според традиционните научни разбирания той трябва да остане обективен и дистанциран. Но, както отбелязва д-р Денева, следващата важна стъпка е "признаването на активното участие на изследователя" в процеса:
"Не бива да се опитваме да го изтрием, а да го включим."
Слушайте!
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
