Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Осиновените" истории на Офелия Кънева

Авторката представя сборник с разкази по действителни случаи на 31 октомври от 18.30 часа в Литературен клуб "Перото"

Красота, великолепие, блясък, финес и разкош – всички тези определения са преписани като синоними на изяществото. А то преди всичко придружава изкуството. Изяществото обаче е потребно не само в изкуствата, а и в човешките дела. Хората също могат да бъдат изящни, и то не в изтънчеността си, във външните си хубости, а в метаморфозите на борбата си за живот, за оцеляване и развитие.

Там, където пропастта е неизбежна, а потъването – неспирно; там, където грозното в света е създадено от човека, а човекът е в абсолютната си безпощадност и злост; там, където злодеянието и най-тъмните кътчета на душата царуват – там има място и за светлина. Точно там триумфира човешкото изящество, волята за промяна – вътрешна и външна.

Колкото и да не ни се иска, животът е не просто суров, а често и брутален. Истинските истории могат да бъдат повече от тъжни в безизходността си. Не трябва обаче да обръщаме гръб, а да отворим очите си именно за метаморфозите на живота, в които се крие човешкото изящество.

Това става ясно от разговора със социолога доц. Офелия Кънева, автор на сборника с разкази по действителни случаи "Моите чужди истории". В книгата тя пресъздава художествено наболели социални казуси. Между страниците ѝ оживяват 13 човешки съдби, избрани измежду общо 900, с които доц. Кънева, която повече от две десетилетия работи активно в социалната сфера, преплита професионалния си път.

"Тази книга е самата реалност и най-трудното беше да пресъздадем реалността по начин, по който да бъде преглъщаем за много и различни аудитории. Тя е насочена към четящи хора, към хора, които са професионално ангажирани в хуманитарния сектор и в един момент чупят своята мотивация и се чудят какво правят там – не е ли по-честно за техния живот да бъдат на по-красиво място и тяхната кариера да бъде по-лека.

Също така е насочена към онези, които сега трупат своята мотивация, докато се образоват, учат се и трябва да се ориентират какво всъщност очаква професията от тях и с какво те могат да допринесат за обществото, за да бъде то по-добро. Всичко това има различни изразни качества и всичко това е свързано с истината – такава, каквато е тя действително в социалния свят. (…) 

Всъщност тази книга представя истината с изразните средства на художествената литература, но по светски начин и без да спестява нищо от нея", каза в "Какво се случва" авторката на "Моите чужди истории".

Метаморфозите на всеки един от героите в книгата на Офелия Кънева, сред които са дванадесетгодишен рецидивист, който краде вафли, отличничката на класа с бляскаво бъдеще, оказала се на улицата в продължение на 30 години, без да помни коя е, магнетичен преводач, загубил пътя си в живота, започват след срещата им с хората в междуредието на историите им.

"Историята на преводача не свършва с краха на кариерата му, а започва със срещата му с мен и моя екип. Преобразяването му в нова житейска форма започва  точно от тази среща. Може би краят на нещо е начало на нещо друго. Това е в живота на всеки един човек и е едно от посланията към четящия - ако нещо не се случва, може би то отваря врата, за да се случи друго. Ако имаме очи за по-хубавото, ще отдадем фокус над него и няма да се вторачваме толкова върху лошото. 

Имаме ли сетива за хубавото, животът ни ще е по-хубав", обяснява доц. Кънева, като отбелязва, че "Моите чужди истории" подчертава смисъла на доброто в нашето житейско израстване, в професионалното ни ориентиране и в общественото ни съществуване, защото всеки един от нас е ценен не само като личност, но и като част от група, от общност, към която принадлежи.

Общата нишка във всички 13 житейски истории, разказани в сборника на Офелия Кънева, е символът на новото начало, удивителната на което е армията от вярващи социални работници, арт терапевти, психолози, социолози, рехабилитатори, хора от всички спектри на хуманитарната сфера. Изводът е, че правилното решение за това как да бъдем най-добрата своя версия е в нас, но е добре да знаем, че не е нужно да бъдем сами в пътя към откриването му.

"Кръстих книгата "Моите чужди истории", но всъщност това са осиновени истории. Те са мои, но ги създадох заедно с моите герои – те пресякоха моя живот, аз пресякох техните и така заедно създадохме нов живот. По-добър за тях, но по-добър и за мен. 

Аз съм се раздала за всяка една от тези истории професионално, но и тези истории се раздадоха откъм ползотворност на вложената енергия, знания, умения, време. Те са успешни истории дори в негативния им прочит. Всяка една от тях е промяна не само на един човешки живот", разяснява още доц. Офелия Кънева.

Тя пише историите на своите герои – доктора, преводача, феникса, кралицата на красотата, отличничката, акробата, доброволеца, рицаря без броня, олимпийката, волейболистката, татуиста и затворника – в продължение на пет години и признава, че за това ѝ е бил необходим кураж.

Повече чуйте от Офелия Кънева в звуковия файл.

Снимки – личен архив на доц. Офелия Кънева


По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

И ние четем "Ромео и Жулиета"

Фондация "Светът на Мария" издаде първата по рода си книга в България , която е адаптиран преразказ на класическата шекспирова пиеса за хора със затруднения в разбирането - "И ние четем "Ромео и Жулиета" . Целта е да се направи достъпно едно от най-значимите произведения в световната литература. Специалното събитие с гости и театрален..

публикувано на 23.11.25 в 16:05

"Кабаре" – танц върху кратера на вулкан

Националният музикален театър "Стефан Македонски" връща на сцената един от най-емблематичните мюзикъли "Кабаре" , в обновена постановка, която обещава да вдъхне нов живот на класическото произведение. Премиерните дати са 28, 29, 30 ноември и 2 декември 2025 година . Мюзикълът "Кабаре" е базиран на пиесата "Аз съм камера" от Джон ван Дрютен и..

публикувано на 23.11.25 в 13:05

"Очите на Мона" – поглед към красотата на света

Ако разберете, че ще загубите зрението си, какво ще направите? Ще започнете ли да гледате нещата, които ви заобикалят, по друг начин? Ще провиждате ли през детайлите, за да търсите смисъл? Ще се вглеждате ли до забрава в цветовете, града, дома си, чертите на любимите си хора? Ще промените ли перспективата си към красотата? Тома Шлесер пита..

публикувано на 23.11.25 в 08:40

С дъх на ягоди: Памет за Надя Кехлибарева

Дъщерята и внучката на поетесата, писателка и преводачка Надя Кехлибарева гостуват в "Моето семейство" в деня, в който се навършват 92 години от рождението ѝ. Проф. Албена Кехлибарева и Стоянила Стоянова разгръщат страниците на спомените, семейните албуми и книгите на своята майка и баба. Преминали през пяната на времето в радиоефира зазвучават..

публикувано на 22.11.25 в 12:54
Георги Парцалев

Портрет на неописуемия

В епизод 612 "Трамвай по желание" прави своя дълбок поклон пред великия актьор Георги Парцалев, във връзка със 100-годишнината от неговото рождение. Радиопортрета на неописуемия Парцалев е сътворен от може би най-близкия до сърцето на актьора човек – актрисата Латинка Петрова, която освен колежка, е и неизменен спътник, приятел и дори изповедник..

публикувано на 21.11.25 в 18:05