"Разправят, царю честити..." – така започват голяма част от историите, с които най-известната разказвачка в света отлага смъртната си присъда в продължение на 1001 нощи.
Да се анализира цикълът "Хиляда и една нощ" предполага да се създаде произведение, не по-кратко от самата "Хиляда и една нощ". Част от историите в сборника са доста различни от западния тип разказване с начало, среда и край. "За нас близкоизточното многословие е нещо изненадващо, ние сме привикнали с класическата гръцка оразмереност", казва Николай Гочев, гости на подкаста "Фантастични истории". Повод за създаването на подкаста дава може би най-дългата приказка в 1001 нощи, тази за цар Омар ал Нуаман и неговите синове. 10-те епизода на подкаста се впускат в традицията, която е отхранила историите на Шехерезада, както и много други аспекти на източното разказване от времето на арабския халифат, преводите на приказките или съвременни приказни феномени като ЛАРП или ролеви игри на открито.
Кога са били писани и разказвани историите, как са били възприемани, защо някои изследователи ги характеризират като "Скучна литература, писана на лош език" – тези и други теми приближават до нас арабския 10 в., а в конкретното издание на "Литературата. Начин на употреба" Калина Гарелова от "1002 продукции" – издателите на подкаста, споделя какво е провокирало създаването му, а арабистът Атанас Шиников разказва удивителни неща за това как фантастичните истории пътуват във времето – как една история, породена в Индия или Персия през 9 или 10 век се напластява и обогатява с разказа за Харун ал Рашид в Абасидския халифат, как в Мамелюшки Египет съдържанието й се допълва и как сирийското християнство оставя върху нея отпечатъка си преди тя да достигне до нас в превода на Антоан Галан.
Как пътуват историите физически, буквално и преносно, какво се е възприемало като фантастична история и кое не – за всичко това разказва Атанас Шиников и в конкретното издание на "Литературата. Начин на употреба" и в голяма част от епизодите на "Фантастични истории".
В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..
Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856). Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство. Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..
На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..
