Мостът за село Лисиците - път към миналото

Въженият мост над язовир Студен Кладенец е единствената връзка на петнайсетината жители на родопското село Лисиците с цивилизацията.  До него се стига по черен път от село Широко поле.  Мостът е построен през 1975 година и е известен като най-дългия въжен мост в България. Дължината между колоните е 260 метра, а ширината му е около метър. Според непотвърдени писмени сведения е построен от инж. Петър Видински.

До преди години местен човек се е грижил за това да се подменят дъските и по него да могат да преминават пешеходци. Малкото останали жители, които са останали в Лисиците помнят и последния инцидент, когато въжетата на моста се късат и той пада във водите на Студен кладенец. За тази история ни разказва Валентин Петров, който живее в Кърджали, но има къща в съседната махала Соколско и минава често по моста.

“През 2000 година, точно на Нова година се беше скъсал. Тогава един човек от селото пада в язовира. После ни прекарваха с лодка на другия бряг на язовира, за си хващаме влака или автобуса към Кърджали. Много туристи го посещават, този мост. От тук нагоре има и път към едни ниши.“ Разказва Валентин Петров.

Валентин реши да ни заведе до неговата махала Соколско, която е на около километър от Лисиците, в която живеят двама-трима души. Вървейки, той ми разказва за това диво място от което се вижда Кърджали, а в самото село сякаш живота е спрял някъде в XIX век. Разказвайки ми, за това как Валентин се е озовал на това място, идвайки като зет от Трявна, стигаме началото на село Лисиците и срещаме първия му жител. След кратък разговор с него продължава нашия път и навлизаме в селото, пред нас се открива красива гледка към язовир Студен кладенец, а отсреща се издигат стръмните скали на средновековната крепост Моняк. Минаваме по тесни сокаци между стари, обезлюдени къщи, някои от които съборени от тежестта на времето или с паднал покриви и дувари. Това село не е като другите български села в които може да се види каруца или автомобил. Тук всеки жител на Лисиците си има лодка.

Там, над къщите на махала Соколско където Върбица се влива в Арда може да се видят по отвесните скали издълбани от човешка ръка скални елипсовидни и трапецовидни ниши. Те са разположени в три реда, на различно разстояние една от друга и наброяват приблизително 50.

Така с бърза крачка стигнахме до къщата на Валентин, малко преди да ни свари силния дъжд. Този път от Кърджали до Лисиците моя събеседник изминава почти всяка седмица, като използва автобус до Широко поле или влак, който има спирка на по-малко от километър до моста на Лисиците. Село в което все още има живот, но като в едно отминало време. Село в което животните са повече от хората. Селото станало известно с въжения си мост,  който привлича туристи, за да се насладят на природната красота, спокойствието, песента на птичките и тишината, която понякога е нарушена от звука на моторна лодка. 

Чуйте репортажа в прикачения звуков файл.