Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На гости по време на ритуала в семейството на Рамадан Расим в чернооченското село Комунига

Курбан байрам събра семействата

Снимка: Георги Аргиров



Хубавото е, че сме си заедно всички, иначе като тръгнем по София, по работа всеки, след три месеца, след пет месеца може да се видим, а някои може да ги няма вече. С тази философия ни посреща Еркин на Курбан байрам в двора на тъста си в чернооченското село Комунига.

Домът на Рамадан Расим, в който отиваме, водени от кмета на селото Бахри Хашимов, е в края или ако го погледнем обратно – в самото начало на селото, досами шосето за Пловдив. Влизаме през малката порта и ни посреща миризма на пушек от огън и на много лек дъх на животно, но също така и дъхав аромат на печено на жар месо.

Влизаме в не големия двор. Суетня е. Жените са край огъня и скарата, мъжете довършват обработката на едно от жертвените животни. Влизат в къщата, излизат. Всеки с някаква задача.

Кметът ни разкрива, че всъщност повечето от домакините ни вече са софиянци - Неджиб, Еркин, който е заварчик, съпругата му, която пък е шеф-готвач в НАТФИЗ и храни бъдещите артисти, Сезгин, който е майстор на фаянса. От години са се изселили в столицата. Тук са и другата дъщеря Ремзие, която живее в Хасково и щерка й - вече пловдивчанка.  За празника роднини и съседи са се събрали, за да се видят, а и си помагат за курбана.

Разбираме, че заради нас решават да не почиват, а веднага да извършат ритуала по жертвоприношението и на следващото животно.  

Ремзие, чийто е курбанът, подмамва жертвеното животно с вода и мекица и тръгва шествието. Пее се ритуална молитва, докато го водят към мястото в двора, определено за жертвеник. Животното не трябва да се стресира, обяснява тихичко кмета Бахри, докато церемонията преминава покрай нас. И наистина не се чува нито звук от агнето. 

Следват обичайните процедури по обработването на вече заколеното животно. За всяка част от процедурата си има точно време и точен ритуал. И няма алкохол. Никакъв. Дори бира.

Докато мъжете извършват самото жертвоприношение дъждът спира. После отново се излива "из ведро".

Кметът разказва, че в този ден касапите в селото не достигат. Този, който извършва ритуала задължително трябва да знае поне една молитва и да я казва. Не е важно какво е жертвеното животно – може да е агне, теле, крава, но задължително трябва да е преживно, а и да е над определена възраст, допълва Неджиб. Обредите се спазват поне на 90 процента, всичко е въпрос на разбиране, на възпитание. Момчетата започват да колят курбан, когато се задомят. На този ден се иска и се дава прошка, допълва той.

„Това е един повод да се видим и със старците, и да се съберем на едно място“, включва се в разговора Еркин. „Участваме малко по малко и приемаме от възрастните какво правят, как се прави, защото ще дойде ден и ние трябва да се занимаваме с всичката работа“, пояснява зетят. Майсторът на фаянса Сезгин пък се оказва вещ в религиозните писания и ги разказва с охота, докато активно участва в обработването на месото. Припомня притчата за пророка Ибрахим, от когото Аллах поискал да принесе в жертва своя единствен син Исмаил. Така Бог изпитал вярата и покорството на бащата. Установяваме, че има подобна притча и в християнството и че всъщност религиите не са толкова различни. Но до пророка Мохамед, вмъква се с уточнение и стопанина на дома, в който гостуваме – Рамадан.

А докато мъжете разказват за традициите стопанката, Ремзие, ни предлага да накусим току-що изпечен бъбрек от курбана. Разбираме, че това е част от обреда – собственикът на курбана пръв трябва да вкуси и то първо от бъбрека на животното. По неволя жената изпълнява ритуала заедно с мъжете, тъй като съпругът й е в чужбина.

Няма специален начин, по който се приготвя месото – може на скара, може готвено, също на скара, но задължително всичко от жертвеното животно се консумира, дори копитата, нищо не се изхвърля, подчертават жените в двора.

Благодарим на домакините, че ни направиха съпричастни и ни позволиха да присъстваме в този така съкровен момент, когато отправят молитвата си към Всевишния.

Тръгваме си с различни чувства и мисли - ще можем ли да съхраним традициите? Докога ще ги поддържаме, като ето, малко по малко, заради липсата на перспектива в родните ни места, се изселваме, заминаваме, напускаме бащиния дом и отиваме в анонимността на големия град, където колко и какво от традициите, а и докога ще могат да съхраняват децата ни?


По публикацията работи: Галина Стефанова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Единадесетокласничка от Кърджали е отличена с първа награда в Националния конкурс "Завещано от Апостола"

Единадесетоклсасничката Яница Ханкова от СУ "Петко Р. Славейков" е една от спечелите първо място с есе, написано за Васил Левски в националния конкурс "ЗАВЕЩАНО ОТ АПОСТОЛА".  Организатори на съревнованието, което се провежда за 15-та поредна година са Младежки център Хасково, а разработката на девойката е отличена сред 46 есета във възрастова..

обновено на 19.02.25 в 11:15

Отец Николай: Душата си ще положа за всички деца, докато съм жив

13 години живот в Христос. Така определи свещеноиконом отец Николай Величков навлизането в тийнейджърска възраст на прицърковното неделно училище при средновековния храм „Св. Йоан Предтеча“ в Кърджали. В Неделя на Блудния син, втора от подготвителните седмици за Пасха и Великия пост и Възкресение Христово, се навършиха 13 години от създаването..

публикувано на 18.02.25 в 16:06

Стъпваме по лечебни растения, без да знаем

Продължавам да ви разказвам за силата на билките, за техния характер и очарование , което имат, за това дали българските растения са най-добри за нашето здраве и кои са най-скъпи подправки. Всичко това ще научим от феята на билките - Руска Стоянова, която прави собственоръчно мехлем от 30 билки и екстракти.  В мехлема влизат освен..

публикувано на 18.02.25 в 14:18

Десетки кърджалийци застанаха в подкрепа на семейство Барутчиеви

Над 70 души подкрепиха с присъствието си пред дома му Георги Барутчиев. Припомняме, че мъжът е прикован на инвалидна количка след преживяно заболяване. Живее на втория етаж на жилищен блок и не може да се придвижва свободно. Съпругата му Силвия преди дни е намерила възможност чрез програма на социалното министерство да бъде финансирано..

публикувано на 17.02.25 в 23:36

Съседи отказват помощ на болен

Георги Барутчиев вече осем години гледа живота през прозореца. Единственият му контакт със света е чрез съпругата му Силвия Барутчиева, телевизора и телефона. Причината е преживяно заболяване, след което той е прикован на инвалидната количка. В началото е можел да излиза по малко от дома. Това обаче става все по-невъзможно. Доскоро е успявал с..

обновено на 17.02.25 в 21:52
Гергана Стоянова и Орлин Горанов

Гергана Стоянова: Младите хора се интересуват от естрадата

Младите хора започват да се вълнуват от естрадата. Особен интерес предизвика песента "Синева" на Васил Найденов покрай филма за Гунди. Това мнение изрази младата певица Гергана Стоянова, която е една от солистките в концерта "Дихание" на Орлин Горанов.  Музикалното събитие ще се проведе на 13 февруари пред кърджалийска публика, а изпълнителката е..

публикувано на 12.02.25 в 16:15

Задава се Празникът на свинските уши

Наближава единственият празник на свинските уши, който тази година ще се състои в Стара Загора. В града няма ресторант, в който да не се предлага този специалитет, и докато някои бърчат пренебрежително носове, други с удоволствие си отхапват от колагеновия специалитет. Мнозина го смятат за деликатес, и го предлагат в различни вкусове и с..

публикувано на 12.02.25 в 15:35