Осман Ахмед: Късмет е да си роден в Студен кладенец, въпреки трудностите

Въпреки удовлетворението, много от младите живеят или в градовете, или в чужбина - Турция, Белгия, Холандия. Идват си лятото, особено изселниците в Турция, работят по градинките, отглеждат зимнина, подготят я и пак заминават. До следващото лято.

Проблеми не липсват. Един от тях е липсата на магазин, но решението е намерено - всеки ден пристига подвижен и хората си пазаруват необходимите продукти. А каквото друго им трябва, си го сеят - картофи, патладжан, тиква, всичко.

Една от екстрите е интернетът. Всички имат - било мобилен, по телефоните си, било кабелен, за къщите си. "Някои са по чужбина и така се виждаме с братята, сестрите, защото всички са пръснати наляво-надясно. За това е е интернетът", обяснява кметът Осман Ахмед.

Казва, че откакто се помни всяка година туристи от вътрешността на страната и от чужбина идват да наблюдават лешоядите, посещават абразивните кладенци, Шейтан кюпрю, посещават и язовир "Студен кладенец". Ходят и до площадката за подхранване на лешояди, която се намира в съседното село Поточница. Често минават и туристи с каравани, преспиват в палатки, през август се спускат и с каяци към яз. "Ивайловград".

В Студен кладенец още помнят децата от отдавна затвореното сиропиталище. "Имахме три училища - основно училище "Михаил Калинин", дом за сираци и за бавноразвиващи се. Преди 25 години всичко се разтури и ги закараха в Крумовград. Доста хора работиха, прехранваха семействата си. Децата бяха добри. Когато имаше празници, ваканции, събота и неделя, и нямаше къде да отидат, хората от селото и от околните села ги взимаха по къщите си. Даже и в нас са идвали - две момчета и едно момиче идваха винаги при моята жена", спомня си Осман Ахмед. Някои от децата, вече пораснали, идват след години, търсят хората, които са работили в дома, спомнят си. "Не могат да забравят детските си години", казва кметът.

Сред нерешените проблеми на село Студен кладенец, което е на границата на резервата "Вълчи дол", остава и тази година въпросът с чакалите.

"Оплакваха се комшиите за овцете. Те не правят поразии на крави и на големи телета, но по малкия добитък  - овцата или агнето, имаше поразия. Всяка вечер вият. Има доста чакали, сега родиха и станаха още повече. И не знам как ще се справим с тях. Не само зимата - и сега слизат на четири пет места край селото", обяснява Осман Ахмед.

повече чуйте в прикачения файл.