Проф. Тодор Галунов: Кабинет ще има само при политическо чудо

Липсата на желание да се гласува е най-големият враг на демокрацията, „защото, ако ние не искаме да определяме кой да ни управлява, тогава кой ще определя кой да ни управлява“. Това коментира в ефира на Радио Кърджали политологът проф. Тодор Галунов.

По думите му в момента българските елити не са в състояние да си изпълнят основната функция да реализират успешно управление на държавата и в голяма част от тези елити липсва политическа отговорност, по-скоро липсва държавническа отговорност да изпълнят ролята, която им е отредил българският народ. „Виждаме, че вместо държавнически решения в техните изказвания и най-вече дела, преобладава опитът да пресметнат какво биха спечелили като електорално политическо влияние, ако управляват и какво биха загубили. И за съжаление, в последно време надделява тезата, че колкото е по-пасивна една партия, колкото е по-безотговорна и не иска да се заеме с управлението, тя толкова има по-големи шансове да качва своите проценти за някакви предсрочни парламентарни избори. На това трябва да се сложи край. Партии, които системно отказват да поемат политическата отговорност, в крайна сметка, ако толкова не могат, да отстъпят на други партии и на други лица“, категоричен беше анализаторът.

Ако политическият елит продължава да се държи по този начин, има опасност обществото да потърси друг тип партии – по-скоро антисистемни, допълни професорът. „Хората искат бързи решения, искат дори вече малко по-нетрадиционни решения и това може да се окаже опасно за традиционния тип парламентарна демокрация.

Той коментира прокрадващите се идеи за въвеждане на т.нар. гръцки модел на парламентаризъм, при който се създават изкуствени мнозинства, „което е доста опасно за представителната ни демокрация и може съвсем да ерозира изборния процес и да отблъсне избирателите от начина на правене на избори“.

Според проф. Галунов погледите на голяма част от хората са „вперени“ в евентуален нов политически проект на президента, но естеството на институцията, която представлява в момента, не му позволява да се заеме с партийно строителство.

Евентуални избори през есента ще доведат до още по-ниска избирателна активност, а това пък би дало шанс на „някакви нови формирования, които може би не знаем още, с малък брой гласове да влязат в парламента и това да разбърка още повече парламентарното статукво. Може би ще го направи интересно за анализ, но не и много ефикасно за управление“, коментира политологът.

„В момента пасивността към вота се тиражира едва ли не като престиж, но това не е повод за гордост, още повече, че в страната има и допълнителна бъркотия и ако сега се тръгне към едни нови парламентарни избори, отново ще влезем в проблема за доста обърканите конституционни промени. Те така бяха направени в частта за избор на служебен кабинет, че нанесоха сериозен удар въобще върху идеята за нормално проведени избори. „Сегашната конституционна промяна доведе до доста сериозен политически и социален хаос. В този хаос винаги е възможно да изпъкнат някои по-нетрадиционни политически решения, политически партии или партийки. Така че, тази изненада, която се появи на тези избори, може да не е последна, може да има и други. Също така не съм много сигурен дали гражданите вече няма да накажат тези няколко големи партии, които упорито показват, че не могат свършат работата, за която са избрани“, допълни той.

Хубаво би било партийността да отстъпи на експертността при назначаването на държавни постове. Така най-общо проф. Галунов коментира спешните рокади в управите в няколко областни центрове, включително Кърджали.

Според политолога „по-спокойният вариант за България е да има кабинет. Но това, което виждаме, включително и към днешна дата – трябва да стане някакво политическо чудо, за да има правителство (б.р.). Може би голямата политическа промяна да не е съвсем назряла, но се виждат някои от нейните елементи. … Някои от малките партии може да прескочи бариерата, но огромна, голяма партия, която да промени радикално нещата за два месеца към нещо изключително ново, няма как да се получи поне на този етап“, посочи изводите си проф. Тодор Галунов.

Повече подробности можете да чуете в интервюто.