Илюстраторката Милена Радева: В България оставаме подвластни на класиката

"При нас, все още на нашия пазар се разчита на книги, в които има някакъв вид екшън, някакъв вид действие, някаква случка, докато все повече наблюдавам и в Европа, в Германия например, и в Щатите определено, примерно в Япония, в Китай - темите за чувствата са на преден план. Те са превъзмогнали безкрайните Андерсенови приказки, безкрайните братя Грим и народни, фолклорни песни и сказания, митове и легенди, и вече се обръщат към човека и неговите чувства, към, ежедневие е малко сурова дума, но към това, което наистина може да ти се случи на теб лично като човек и като душевност, а не толкова към тези по-плоски сюжети, които се разиграват - едно момченце тръгнало на разходка и се срещнало с едно кученце и така нататък."

Радева даде пример с българска авторка, която, представяйки своя книга на Панаира в Болоня и срещайки се с различни издатели, споделила, че много често е чувала за нейната книга, че е „твърде източноевропейска“. "Явно европейският пазар ни усеща чужди или ние сме чужди на европейския пазар. По някакъв начин разговорите тук, локално, не се въртят около това, около което се върти светът в момента", коментира илюстраторката.

Детският ни книжен пазар страни от трудни теми като тъгата, смъртта и промените в живота

Запитана има ли националност в илюстрацията и визията на детските книжки, Милена Радева обяснява, че от гледна точка на родителите и издателите наистина се забелязва райониране: 

„С въпросната авторка, с която започнах да работя - тя се казва Тери Кели, работи върху теми, които са изключително трудни да бъдат предадени на детето и от страна на писателя и от страна на родителя. Последната книга, по която работихме с нея, се казва "Тъга". Става въпрос за момченце, което умира и неговата приятелка не може да осъзнае какво се е случило, как така нейният приятел вече го няма и се бори с темата за смъртта на приятел и с темата с тъгата. Такава тема на българския пазар не може да бъде повдигната и не може да бъде прокарана. Не мога да отговоря защо. Дали проблемът е в издателите, които не вярват, че темата съществува или защото родителите не биха поднесли такава тема на децата си, но истината е, че например на американския пазар в момента това е голям бум като разговор: трудните моменти и трудните теми  - за смъртта, за болестите, за промените в живота, за различните хора, дори за мигрантите.“

Класическата рисунка на ръка се цени все повече в дигиталното ни време

Милена Радева има зад гърба си вече над 100 книги. „Аз работя класически на ръка, не рисувам дигитално, първо, защото съм школувана в старата школа и второ, защото така и не се научих да работя дигитално, признавам си. Това е мое не качество, не успях, но пък от друга страна поне с клиентите, с които съм говорила, това е нещо, което тях ги привлича в ден днешен. Защото казват, че все по-малко намират хора, които да работят класически техники. Аз работя основно акварел, когато работя цветна илюстрация, по-рядко темпера и естествено туш, перо, когато са черно-бели рисунки“, разказва за творческата си техника Радева.

Работила е и по книги с илюстрации от пластилин, където задачата по думите й била „доста скулптурна“.

В България за илюстрацията на детската книга и детските списания се заговаря след Освобождението, но до началото на миналия век фактически обособяване на българска илюстрация почти няма. Тогава държавната печатница, която работи и като печатно училище е днешната галерия Квадрат 500, поясни още Милена Радева. 

Преди години тя се насочила към анимационното кино и мечтаела да стигне до Япония. След това се преориентирала към Художествената академия, останала в България и поела по стъпките на илюстрацията за деца. Работи на свободна практика с автори и издатели от САЩ, Канада, Австралия, Норвегия, Англия, Сингапур. През 2017 защитава докторат с фокус върху българската илюстрация. Вече година и половина сайтът „Българска илюстрация“ набира добра скорост. Сайтът функционира безплатно – не се плаща за представяне и ревюта на книги. Милена Радева възстановява и Биеналето на българската илюстрация, чиято традиция прекъсва в началото на 90-те години.