Бела Бенова разказва за пътешествията си по българските фарове с велосипед
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Фаровете са съвсем истински. Дори имат свой Международен ден – 18 август. Приет е за световно събитие, след едно историческо решение на Джордж Вашингтон. Целта – да има по-голяма обществена осведоменост колко важни са фаровете за безаварийното пътуване на плавателните съдове, за здравето и безопасността на пасажери, моряци, рибари, на крайбрежните селища… На 7 август 1789 година Конгресът на САЩ одобрява Закон за създаването и поддръжката на фарове, маяци, шамандури и обществени кейове. В събитийния календар се появява Международният ден на морските фарове. Странно как векове наред хората са ползвали съоръженията, приемали са ги за нещо толкова естествено и всекидневно, че дори… не се замисляли за тяхната значимост! Езикът на фара – пулсиращата светлина, няма нужда от превод. Разбираем е от всички. Когато другите спят, когато е мъгливо и лошо времето, неподходящо за излизане навън, фарът остава сам на брега. Свети, за да дава надежда на онези, които са в морето. Те да не са сами. Даже когато съвсем нищо не се вижда, фарът има начин да помогне. Гласът на наутофона, фаровата сирена, пробива мъглите. Показва на екипажите пътя и връзката със земята, където някой е в очакване корабите и лодките да пристигнат благополучно.
Днес технологиите са отишли доста напред в модернизацията. Има различни навигационни съоръжения за проследяване на плавателните съдове в открити води, за указване на координати, плитчини, опасни зони. Какво става с фаровете? Ще отмре ли тяхната роля? В живота на съвременния човек фарът продължава да бъде част от усещането за море и пътешествия, за романтика и мечти, отплаване и завръщане. Летовници от всички страни, независимо в кое селище и в коя страна са на почивка, непременно отиват до кея. Има ли фар, гледката се увековечава със снимка.
Има ли днес фаропазачи? Какви истории помнят и умеят да ги разказват? – Едно варненско момиче, Бела Бенова, решава да тръгне по пътя на пулсиращата светлина, по географските точки на фаровете – първо у нас, после по света, за да запамети своите срещи с фаровете и с хората. Бела е добра наша познайница. Още преди години, когато планираше първото си велопътешествие по родното Черноморие, тя сподели със слушателите на предаването дръзките си мечти. Известно е: мнозина мечтаят, но малцина хващат здраво мечтата в ръка и тръгват, независимо от пречки и условности… С мечти в ръце, с фотоапарат, на велосипед и с приятели Бела вече успя да превърне част от своите маршрути и в книга. Искате ли няколко реда? – „Страшно привличане имат тези места и моменти, когато един тъничък ръб от сантиметри или секунди дели пространството и времето на сигурност и опасност”… Какво още ? – Тя е на 34 години. За себе си казва, че е три пъти инженер по образование, т.е. доктор е по автоматизация. Защитава дисертация в Бетюн, Франция. Завършва и специалност „звуко-студийни технологии и продуцентство”. Останалото са участия във фотоизложби, писане, занимания с водни спортове. Любимите й неща са петъчния ден, шоколадите. И, разбира се, планирането на следващи пътешествия, на поредния фотолов за фарове и тяхната пулсираща светлина.
