Думи на Алекс Поуп - редактор в Straat - най-големият като площ музей за графити и улично изкуство в света, който се намира в Амстердам, Нидерландия.
В началото на месеца Алекс беше в България за лекция и филмова прожекция, организирани от Sofia Graffiti Tour, които ви представихме и в "Изотопия". Въпросният филм, озаглавен "Короната на краля" проследява пътят на първите холандски "крале" - най-изявените графити артисти в първите десетилетия на сцената в Нидерландия. След прожекцията в Дома на киното нашият собствен редактор Константин Мравов имаше честта да проведе дискусия с Алекс Поуп, посветена на видяното - а именно - една история за развитието на графитите като начин на изразяване и мотивацията на артистите - от анархистките корени до платените поръчки за реклами и пътят на уличното изкуство към музеите. Разговорът представляваше и представяне на работното място на Алекс – бивши индустриални складове на доковете в Амстердам, където днес на 8000 кв.м. площ човек може да види събрани произведения на някои от най-добрите улични художници в цял свят.
Холандският град е и една от родините на графитите в Европа, затова и първият въпрос засяга настоящето на някои от пионерите на това изкуство в Амстердам.
„DELTA, който е смятан за може би най-великия графити артист в Амстердам, все още рисува доста товарни влакове с емблематичния си триизмерен стил. SHOE също излиза от време на време. Някои от участниците във филма вече са покойници, такъв пример е HIGH. Други като RHYME (Райм) са активни, макар и не толкова, колкото преди. AGAIN не е спирал, даже седмица преди да дойда в България видях ново негово парче.“
Роден си през 1984 г. Какво беше да израснеш в град, оцветен с графитите на всички тези хора?
Повлия ми много. Във филма видяхме някогашната графити галерия в близост до площад Ватерло. Когато бях на 4 и живеехме наблизо, аз нямах никаква представа от графити, изкуство и вандализъм, но карах баща ми да ме води там заради цветовете. Това остана в мен и сега имам късмета да съм тук като представител на Straat (Страат) - музей за графити и улично изкуство. Помня и моменти от живота ми - например, когато завършвах бакалавърската си степен, бях на 20 и нещо и се чудех - "Дали не съм прекалено стар за такива неща", но както и много артисти обясниха във филма - графити културата е като вирус, хваща те и не те оставя.
Днес в София едни прекрасни хора, които взеха участие в нашата лекция, ни заведоха да ядем бургери за обяд. Там имаше прекрасен графити-стенопис и с него ще помня това място винаги. Този графити-вирус ме хвана много рано благодарение на графитите до площад Ватерло. Това беше много преди общините да започват да отдават пространства за законно рисуване и затова беше една естествено възникнала графити галерия на открито. Без да съм го осъзнавал тогава, тези артисти са направили нещо монументално. А аз бях само едно хлапе, което молеше баща си да останат още 10 минути.
И днес работиш за може би най-големия графити музей в света. Успявате ли да преставите това амстедрамско графити наследство?
Със сигурност е най-големият като площ, разположени сме на 8000 кв.м. в стар индустриален склад, но се стараем да не се фукаме прекалено много. Има отделно пространство за амстердамските графити, първият човек, който направи инсталация в нея, беше SHOE. Издадохме и книга с графити - "Amsterdam on tour" (Амстердам он тур), която обхваща първоначалния период от 1975 г. до 1985 г. Обсъждаме и други колаборации с артистите от този период.
Този първоначален период е пряко обвързан с пънкарската субкултура - артистите са анархисти и този политически нюанс отличава европейските графити от пионерите в Съединените щати. Останала ли е някаква част от пънка в днешната амстердамска сцена?
Трудно е да се каже. Самият град се промени. Много графити артисти и ценители се гордеем с пънк-корените на нашата сцена и това, че не сме копирали случващото се в Ню Йорк, каквото представлява началото на графитите в много други страни. Но днес Амстердам е много по-малко пънкарски, отколкото е бил през 70-те. Промените са и за добро. Понякога хората романтизират образа на стария Амстердам, но съвсем не беше перфектно място.
Днес градът и особено центърът са една от най-големите туристически забележителности в света, заради цялата си история и възможностите за забавление. Какво място имат графитите - от една страна в туристическия облик на Амстердам, а от друга - в представата за града на собствените му жители?
Туризмът винаги е бил определящ за Амстердам. От много години аз организирам и специални обиколки, посветени на уличното изкуство в града. Ясно си спомням две над 70-годишни американски пенсионерки, които обикаляха Европа и ми казаха, че където и да отидат се включват в кулинарна обиколка и в такава на уличното изкуство. Така, според тях, най-добре се опознава ново място.
А сега нашият музей ни се намира на северните докове - стари индустриални пространства, изоставени от корабната индустрия при фалита й през 70-те. Първите хора, които отиват там впоследствие са артисти, които окупират студийни пространства. Мястото по естествен път се превръща и в графити галерия. В днешно време такива пространства привличат много хора. По света има доста подобни примери, в които графитите и уличното изкуство са облагородили градски райони, които са били изоставени или не са имали добра репутация. Сега това са туристически дестинации.
В рамките на музея ви и на тези обиколки, колко трудно е графити сцената да бъде представена на хора извън нея, независимо местни или туристи, в контекста на изкуството да придадеш стойност на нещо, което масово се възприема само като вандализъм?
Най-напред е важно да знаем, че човечеството винаги е документирало живота си върху стените на общите пространства. Пещерните хора са го правили, римляните и египтяните също. Надписите и рисунките по стените на миналото имат голяма стойност. Естествено е за хората да се изразяват по този начин, да споделят мнение за политиците или пък за лудата си съседка, или пък да кажат на света, че сърцето им е разбито, например.
Що се отнася до традиционно разбираната съвременна графити култура, самото й начало в Съединените щати има огромен социален, икономически и исторически контекст, за който можем да си говорим до утре сутринта. Ако си тийнейджър на онова място и в онзи момент, много е вероятно в твоя живот да няма нищо по-хубаво от рисунките и надписите по с тените. А дори да не си - те са нещо, което говори на човека по естествен път, а за някои е и достъпно занимание, в което могат да се включат. Може да се превърне и във врата към успех в света на изкуството, към професионални заминания в сферата на графичния дизайн. Когато дадеш на хората малко от този контекст, така за тях става по-лесно да разберат цялата графити култура.
И както във всяка сфера на изкуството, тук също винаги стои субективния въпрос за стойността. Как вие подбирате нещата в постоянната колекция на вашия музей за графити и улично изкуство?
Както при много други музеи, колекцията ни е много по-голяма от това, което сме изложили. Имаме отделно пространство, където съхраняваме притежанията ни. Работата на нашия куратор Давид Роос е много трудна, защото получава безброй имейли всеки ден, в които пише "Здрасти! Аз съм графити артистът Хикс от държавата Игрек, това ми е портфолиото, искам да ме включите в музея". А музеят ни е млад, отворихме през октомври 2020, затова предполагам, че тези имейли ще се увеличават и за нещо ще става още по-трудно да избира. Но Давид има и собствен списък от артисти, които иска да включи, сега има фокус върху жени-художнички.
Искаме да представим различни жанрове от световната графити и стрийт-арт култура, но това да става органично. Определящ пример е свръзан с един артист, който е част от нашата колекция - художник от Барселона с псеводним - TREZE (Тресе). Изключително талантлив художник, ако не сте го чували - проверете го. След смъртта му разместихме някои от неговите платна, за да освободим пространство до тях за картина на неговата вдовица, която също е артист. Мисля, че няма по-добър пример от нейния за художник, който има естествено място в нашата колекция.
Още кадри от Straat вижте в галерията. Горният разговор е част и от епизода "Холандски графити, софийски бар и с Волга през Европа" на подкаста на "Изотопия", който може да следите за още жизнеутвърждаващи истории.
