Доверието остава, след като всичко друго премине. На него човек може да се закрепи и именно през него може да осмисли себе си и другите. Във връзката си с хората, в партньорството си на сцената и извън нея, в отношенията си с живота въобще.
"Сякаш е мерило за бъдеще", каза актьорът Ненчо Костов в един разговор за предизвикателствата, пред които сам поставя ума и емоциите си на сцената и на екрана.
И в действителност е точно така, дори за зрителите: първо, избираш какво искаш да гледаш, като се уповаваш на вярата си в собствения избор, дори често да смяташ, че е несъзнателен, а след това се доверяваш и на хората, които ти разказват дадена история.
Най-често това са тъкмо актьорите, за които не само емоциите и чувствата са съществени на сцената, но и разумът, който ги подтиква към онези въпроси, предизвикващи промяната. Може би най-напред вътрешната, която пък би могла да бъде причина за всеобщ път към голямото, от което имаме нужда.
Изглежда, че зрителите имат доверие на Ненчо Костов. Гледат го в немалко постановки в Народния театър, от чиято трупа е част ("Орфей“, "Калигула“, "Големанов“, "Бурята“, "Хоро“, "Пиано в тревата" и др.), гледаха го и във "Войната на буквите" – сериала, който предизвика публиката.
Според Ненчо това е и смисълът на културата, въпреки всеобхватното ѝ понятие – изначално да проявиш интерес към нещо. А историческият сериал на БНТ го постигна: привлече нова заинтересована публика. В него Костов изигра цар Петър – с цялата метаморфоза, през която преминава най-дълго царувалият български владетел, като с това пресъздаде донякъде и един съвременен човек с проблеми от минало време.
Той определя театралната сцена като приобщаваща, любяща, грижовна и много условна, боравеща с различни жанрове, а снимачната площадка – като по-конкретна в междуличностите отношения.
В момента Ненчо Костов е в етап от живота си, в който не спира да предизвиква въображението си. Той създава себе си и разисква в съзнанието си разнообразие от теми. Бомбардира се с въпроси, които в даден момент ще отключат и нови неща в него и ще го тормозят по най-приятния възможен начин.
А защо живеем в причинно-следствени връзки; защо трябва да спомогнем за това в думата "промяна" отново да откриваме порив за нещо по-голямо; защо Ненчо е влязъл в актьорската професия "с бутонките напред", а доверието между него и сцената е взаимно от първия миг; и защо магията на театъра се крие и в енигмата, забравата и (не)преходността – чуйте в звуковия файл.
Ненчо Костов е носител на "Аскеер“ за изгряваща звезда за ролите си на Васил Левски в "Наблюдателите“ и Дебелянов в "Дебелянов и ангелите". Завършва НАТФИЗ през 2017 година в класа на проф. Ивайло Христов. Играе и в постановките "О, ти, която и да си", "Страх за опитомяване", "Кралят Елен".
Снимки – Драматичен театър - Пловдив и Народен театър "Иван Вазов"
