Интервю на Весела Владкова с проф. Себастиян Хайлман и Даниел Брьослер в предаването ''Събота 150''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Китай е готов да вдигне ограниченията за внос на телешко месо и ябълки от Германия, а в отговор очакваме Германия да допусне повече високотехнологични продукти на своя пазар". Това заяви китайският премиер Ли Цян, след като прие германския канцлер Олаф Шолц.
Хранителни стоки срещу електроавтомобили - това е конкретният резултат от тридневната визита на канцлера в Пекин. С много по-голяма кошница замина Шолц за Китай - да убеди президента Си Цзинпин да използва влиянието си върху руския президент Владимир Путин да изтегли войските си от Украйна. Защо не успя?
За първи път като канцлер Олаф Шолц посети Китай през ноември 2022 година. Войната в Украйна навлизаше в деветия си месец. Тогава думите му на пресконференцията след разговорите с китайския президент Си Дзинпин звучаха обещаващо:
"С президента Си сме единодушни, че ядрените заплахи са опасни и безотговорни. Двамата смятаме, че по този начин Русия преминава червена линия, която световната общност е начертала".
За германския канцлер отронването на това предупреждение към Русия от близкия съюзник Китай безспорно беше успех. Тази седмица, година и половина по-късно, Шолц отново посети Китай, отново разговаря с китайския президент Си Дзинпин и по време на четиричасовия разговор отново войната в Украйна беше основна тема. Но този път китайският президент не отрони нищо осъдително срещу "безграничния партньор" Русия. И тъй като при изказванията на китайските представители трябва да се чете между редовете - ето какво чу от думите на Си китаистът от университета в Трир проф. Себастиян Хайлман:
"Основно дипломатически формулировки. Пък и канцлерът едва ли се е надявал, че ще успее с намерението си, а че по-скоро ще убеди Китай поне да признае бъдещи мирни споразумения въз основа на международно признатите граници на Украйна. Това е западната трактовка, но не мисля, че Китай би заел тази позиция".
Украйна е под силното влияние на НАТО, а Китай е близък с Русия. Това са координатите на китайската външна политика", обяснява китаистът проф. Хайлман. В такъв случай германската политика спрямо Китай изглежда наивна?
"Не бих употребил думата "наивна". По-скоро е израз на надежда. Надежда, че световните конфликти ще стихнат, особено конфликтът между САЩ и Китай, и че тогава Германия ще може отново да търгува свободно, както успешно го правеше до преди няколко години".
"Въпросът е основателен, защото Китай е от страната на печелившите от тази война. Китай подчини Русия, която заради западните санкции сега е принудена да внася от Китай онези стоки и технологии, които преди получаваше от Европа и Америка. След като Западът отпадна като пазар за руските енергийни източници, Китай се превърна в основен клиент за руските нефт и газ, макар да не може напълно да замести липсите. И не на последно място - Русия стана политически зависима от Китай", допълва журналистът Даниел Брьослер, който отразяваше за "Зюддойче цайтунг" визитата на Олаф Шолц в Китай. А Шолц понесе много критики, че не е достатъчно остър и не притиска достатъчно Си.
"Шолц се опитва да балансира, и това е разбираемо. Острият тон спрямо Пекин едва ли би бил добре приет. Канцлерът е принуден да защитава германските икономически интереси, а икономическите връзки са важни и за Китай. Това, което се опитва да внуши Шолц, е, че войната пряко засяга европейската икономика, а от това косвено може да пострада и Китай", обяснява Даниел Брьослер. И подчертава думите на Шолц в Пекин, че "германските компании в Китай допринасят за икономическия растеж на Китай и за опазването на климата":
"За да продължи това, тези компании се нуждаят от равнопоставеност на китайския пазар, зачитане правата върху интелектуалната собственост и надеждна съдебна система", не спести критика Шолц. А журналистът Даниел Брьослер все пак предупреждава:
"Не е ясно обаче, доколко икономическите интереси са водещи за решенията на Пекин и дали политиката не диктува икономиката на Китай, който поставя разширяването на влиянието си в света над всичко".
"Няма как Китай да се откаже от експанзионистичната политика, от заливането на международния пазар с китайски стоки. Това е национална стратегия, чийто автор е президентът Си. Как да се откаже от собствените си идеи?", допълва проф. Хайлман. Според него очакванията от визитата на Шолц са били прекомерни, особено по отношение на войната в Украйна. "Китай не може да бъде измъкнат от съюза с Русия, защото Русия е най-важният партньор в противоборството със Съединените щати", подчертава политологът.
"Така че президентът Си може да каже няколко мили думи, но в никакъв случай няма да обърне гръб на Русия", убеден е китаистът проф. Хайлман. И обяснява китайската амбиция да определя съдбините на света:
"За Китай е важно да захранва световна мрежа от антиамерикански партньори. На тази задача е подчинена цялата китайска дипломация.
Особено в страните от Глобалния юг - необвързаните страни и бързо развиващите се икономики - Китай инвестира огромни суми в изграждането на инфраструктура - енергийна, комуникационна, канализационна, пътна и т.н. Едновременно с това Китай изнася в тези страни своя икономически модел.
Китай гради своя хемисфера и в нея участват Русия, голяма част от Африка и Латинска Америка, част от страните в Персийския залив. Или с други думи - китайската мощ расте навсякъде там, където Западът и особено Америка не е представена, или е изпуснала позициите си".
Може ли да се окаже, че такъв регион е Близкият изток? След иранската атака срещу Израел Китай е установил контакт с Иран и Саудитска Арабия.
"Тук става малко по-сложно, защото Китай е сравнително нов играч в Близкия изток, където се опитва да изгради собствена политика, отново чрез търговията. Китай е важен търговски партньор в Персийския залив, а Иран е важен петролен доставчик на Китай.
С палестинците, и по-точно с ООП (Организация за освобождение на Палестина) отношенията са традиционно добри, за разлика от "Хамас". Но и в този конфликт водещото за Китай е противопоставянето с Америка и нейните съюзници, включително Израел. Така че и в Близкия изток антиамериканизмът определя поведението на Китай - Китай е на страната на арабите, на палестинците, и срещу Израел и американците", казва проф. Себастиян Хайлман. Съгласен е и Даниел Брьослер от "Зюддойче цайтунг":
"Засега е ясно, че Китай е на страната на арабите и остро критикува Израел заради начина, по който води войната в Ивицата Газа. В същото време Китай успя да посредничи между Саудитска Арабия и Иран, така че не бива да отписваме Пекин. Не изключвам възможността Китай поне да се опита да вразуми иранците".
Да вразуми, но Израел, тази седмица се опита германският външен министър Аналена Бербок, която като представител на партията на Зелените първоначално беше много остра към канцлера социалдемократ за прекалено мекото отношение към Китай, но при сегашното посещение на Олаф Шолц в Пекин си спести критиката. "Имам чувството, че Бербок вече гледа по-прагматично на отношенията с Китай", казва Брьослер.
"Светът се разпада пред очите ни - освен войната в Украйна, има риск от сериозна ескалация в Близкия изток, а световната общност се надява, че Китай може да играе важна роля в посредничеството и в двата конфликта".
