На 19 май хеликоптер, в който пътуваше Ебрахим Раиси, ултраконсервативният президент на ислямската република и смятаният за най-вероятния следващ върховен лидер, се разби в планинската северозападна част на Иран на връщане от посещение на границата с Азербайджан. Никой не оцеля, а светът си помисли, че може би в Иран ще дойдат нови дни. Какво се случва в страната? Кой е Ебрахим Раиси? Заглъхна ли революцията "Жена - Живот - Свобода"? В "Мрежата" гостува иранската журналистка и активистка Фаеге Ешкевари, която от години живее в България.
Кой е Ебрахим Раиси
Фаеге Ешкевари: Той стъпи в длъжност през 2021 година след фалшифицирани избори, които до голяма степен бяха бойкотирани от народа. Той няма добро образование, не е завършил гимназия, фалшифицирал е религиозният си сан и прави любопитни грешки при четене, докато изнася публични лекции. Раиси има тъмно минало и е наречен "касапинът на Техеран". Като заместник главен прокурор на Техеран и едва 20-годишен, той става член на "комисията на смъртта" в града и има ключова роля в масовите екзекуции през 1988 година на най-малко 5000 политически затворници, по оценки на Human Rights Watch. Някои организации обаче твърдят, че броят на екзекутираните е бил многократно по-голям.
Специалните докладчици на ООН и други организации обвиняват Ебрахим Раиси в престъпление срещу човечеството… Все пак е важно да се знае, че Раиси не беше властта, а нейната маска… Всъщност на официалните медии им се наложи да фалшифицират кадри от траура, да извадят архивни снимки от подобни събития и да забранят чуждестранните камери. Нека не забравяме, като говорим за населението на Иран, че става дума за 85 млн. души, включително 400 хил. войници, които са задължени да участват в погребалните процесии в цивилно облекло, плюс 2-та млн. афганистанци, на които открито е обещан статут в случай на сътрудничество със системата още преди смъртта на Раиси. В момента се твърди, че всяка проява на каквито и да било признаци на щастие предизвикват подозрение и заради това има хора, подложени на официален разпит.
Жена - Живот - Свобода
Фаеге Ешкевари: Знаем, че натрупаният консенсус и призивът от хората за структурна промяна, които се проявиха като вълни от безредици след убийството на Махса Амини, все още са силно изразени въпреки репресиите. Така наречената революция "Жена - Живот - Свобода", водена от жените и подкрепена от мъжете, е криминализирана и доведе до масови задържания. Имаше вълни от атаки с химически бомби в гимназиите, точно както в Чечня, но хората никога не са били по-сигурни и единни, че обратното броене за режима е започнало. Станахме свидетели на това, че призивът на хората за структурни промени беше етикитиран като борба срещу хиджаба и политически погрешно интерпретиран от страна на правителството, като по този начин беше набързо поднесен и така тиражиран в чуждестранните медии.
Иран няма истински приятели
Фаеге Ешкевари: Нещата не са съвсем ясни, когато става въпрос за отношенията в Ислямската република. Всъщност хората следят кои правителствени служители ще участ в траура за Раиси. Нека го сравним само с честването на 2500-годишнината на Персийската империя, проведено няколко месеца преди създаването на Ислямската република, когато в церемонията участват 20 крале и емири, 5 кралици, 21 принца, 16 президенти, 3 министър-председатели, 4 вицепрезиденти и 69 външни министри от 69 държави. Сред тях е имало и представители на враждуващи в Студената война държави, които седяха заедно, вечеряха и се забавляваха в продължение на 4 дни, като междувременно загърбиха враждите си... Ислямската република няма истински приятели или връзки, тя е позорно незаконно дете на тайни афери...
Надеждата на иранските жени
Фаеге Ешкевари: Имат надежда, заедно с някои от най-смелите жени, които подписаха Изявлението на 14-те политически активисти – мъже и жени, и тези, които се присъединиха по-късно, за да поискат оставката на върховния лидер. Сред тях е и Фатемех Сепехри, която избра да носи хиджаб въз основа на личните си убеждения, за разлика от дъщеря ѝ. Г-жа Сепехри е държана в изолатор повече от месец, след като открито говори в медиите за смяна на режима и получава присъда от 18 години затвор. Между тях е и г-жа Ешги, майката на Сатар, която сваля забрадката си на преклонна възраст в подкрепа на егалитарните движения, както и групата на търсещите справедливост майки, повечето от които са или задържани, или подложени на силен натиск... Говорейки за егалитарни движения, нека не забравяме, че наред с ужасяващото нарушаване на правата на жените не може да се пренебрегне и броят на мъжете феминисти в Иран, които подкрепят ролята на жените в ръководството на страната и тяхната борба за равни права...
Да бъдеш ирански журналист
Фаеге Ешкевари: Трудно е да бъдеш ирански журналист навсякъде. Преди няколко дни ирански телевизионен репортер беше нападнат с нож в Лондон. Трябва да споменем името на Рухола Зам, който беше отвлечен от Франция от Корпуса на иранската революционна гвардия и екзекутиран през декември 2020 година. В Иран двама журналисти, които обявиха убийството на Махса Амини, получиха присъди от 12 и 13 години.
Има ли надежда
Фаеге Ешкевари: Закривайте медии, забранявайте на международната преса да отразява, превърнете страната в затвор за журналистите, останете на 176-то място от общо 180-те страни в класацията за свободата на пресата заедно със Сирия, Северна Корея и Афганистан и после публикувайте как хората скърбят за 5 дена, след като президентът се е разбил със самолета си и за да покажете колко е бил обичан той. Е,какво мислите? Същата практика на изолация, която лишава затворниците от всякаква информация, за да ги принуди да приемат каквото и да било като информация, вместо истината, се прилага и върху медиите. И в случая борбата на Ислямската република е не само срещу иранския народ, но и срещу мира по земята. Затова ние сме решили да не сме жертвите на лъжите, въпреки че това може да ни струва скъпо, защото истината, като всяко друго оригинално, естествено вещество, е много скъпа и много хора са готови да платят нейната цена, т.к. разбират, че в тези географски граници имат една и съща съдба. Както е казал нашия класически поет Саади: "Не може спокойствие в почивката да намери този, който е оставил приятеля в трудния път."
Цялото интервю можете да чуете в следващия звуков файл.
Превод - Яна Пункина
