Петото поредно издание на фестивала „Фотофабрика” започна вчера с голяма изложба „Пет портрета” в Националната галерия. Директорът на фестивала Еми Барух и фоторепортерката Боряна Кацарова, участничка в откриващата се изложба, разказват за съвременната..
Професор Александър Кьосев е един от съставителите на сборника „Трудният разказ. Модели на автобиографично разказване за социализма между устното и писменото“, който ще бъде представен тази вечер в Културния център на Софийския университет. Той е резултат от..
Част от 70-годишната история на българското плакатно изкуство може да бъде разгледана в Културния център „Морско казино“ в Бургас до 26 февруари. Началото на специалността в Националната художествена академия се поставя през 1947 година с откриването на..
За втора поредна година столичната галерия „Нюанс“ ще открие мащабна изложба с финалистите от организирания от нея конкурс за съвременно изкуство. Това ще се случи на 6 февруари, когато ще бъдат излъчени и победителите. За ситуацията в съвременното..
Юлия Роне е културолог и социолог, изследовател на протестните движения и начините, по които функционира комуникацията в Интернет. В началото на тази седмица тя започна цикъл от лекции в пространството на социалния център „Фабрика Автономия“, наречени..
Заедно с Диана Бойчева и Стела Маркова, създателки на платформата „Фабрика за книги”, говорим за възможните модели за самопубликуване в България днес, за това, какво значи независим автор и за медиаторите в системата на книгоиздаването. Каква е ролята на..
Тази седмица професор Боян Биолчев отбеляза 75-ия си юбилей с честване в кино „Одеон”. Той е един от най-известните ни университетски преподаватели, писател, човек, чието мнение се търси, председател на литературни и филмови журита и не на последно място..
Ако някога е написана книга за нашето време, това е „Граница”, която влиза надълбоко в историите за това как границите върху картата се затягат още веднъж след отваряването си в края на Студената война. Това са част от мотивите на журито, което избра..
Всъщност проектът, озаглавен „Невидимите”, прави точно обратното на името си - дава видимост чрез слово и мултимедия на последните обитатели на опустяващите български села. От Захо Пушката до баба Тодорка, героите на проекта разказват своите житейски..
Всичко започва през 1995 година с един ритник. „Ритник в гърба на инерцията” – манифестът на младите радикални художници, които всъщност забраняват дори да се използва названието „художник”. Следват множество акции, изложби, графити, скандали – бунтът на..
