Цялото съкровище на хан Кубрат е съставено от над 700 златни и сребърни предмета с общо тегло 75 кг. Включва предмети с различна културна принадлежност  - с византийски произход, с ирански произход и предмети от т.нар. „степна култура“. Съкровището е случайно открито от две пастирчета през 1912 г. край с. Малая Перешчепина. То е най-голямото ранно-средновековно съкровище от стотици златни и сребърни предмети. През 70-те години на XX век българският археолог Станчо Ваклинов прокарва тезата за неговия български произход. Едва през 1984 г. Ѝ. Вернер категорично свързва находката с основателя на Велика България хан Кубрат, като разчита монограмите върху два от пръстените – „На Кубрат“ и „На Патриция Кубрат“.
Съкровището от Малая Перешчепина и обвързването му с първите години на българската държавност недвусмислено определя водещото място на България в международните отношения през VII век, категорични са историците.
Съкровището от село Над сент Миклош е открито през 1799 г в банатското село Над сент Миклош. Едва през 1884 г. е изследвано за първи път, а през 1943 г. Никола Мавродинов окончателно обвързва съкровището с българската държавност и териториалното разширение на България на запад. Съкровището е сложен феномен сред художествения метал на ранносредновековна Европа. Състои се от 23 съда с общо тегло близо 10 кг. Датира се към VII – IX век. За българския му произход свидетелства изображението на номадски вожд върху един от съдовете.Историците свързват този персонаж с представителния паметник на българското езическо изкуство – Мадарския конник. Блясъкът на съкровището от Над сент Миклош още веднъж отразява величието на българските канове.