Честваме 107 години от обявяването на независимостта на България

Празненствата завършиха на площад "Цар Асен I" в града с тържествена проверка, в която ще участваха почетни роти от Националния военен университет. Там беше приет караулът на почетните роти и беше отдадена почит към борците за свободата и независимостта. В словото си председателят на НС отбеляза:

Министър-председателят Бойко Борисов поздрави всички българи по случай 107-ата годишнина от обявяването на Независимостта на България

Вярвам, че ние българите сме миролюбив, милостив народ и ще допринесем за стабилизирането на Обединена Европа. В същото време ние трябва да бъдем непоколебими към паметта на дедите ни и да продължим да се обединяваме като нация и народ в името на независима и свободна България, подчерта премиерът. 

Мястото съзнателно е избрано. За над 20 години на българския престол, иначе доста неопитен, непознаващ българите при пристигането си, княз Фердинанд вече е научил най-важните неща за предшествениците си – великите български царе, и знае, че тази църква е символна за държавността, а и за монархията в България и затова е избрал това място.

Неслучайно старата българска столица е избрана от Фердинанд и единодушно от целия кабинет, за да дойдат тук в историческата църква "Свети 40 мъченици", за да извършат това велико дело. Сега ние го омаловажаваме от времето, от разстоянието на годините, но тогава те са се чувствали наистина като творци на историята.

За съжаление, не всички българи го разпознават като празник и причината е идеологическа. Това е натрупването, което имаше преди промените, преди 10-и ноември, че това е празник на Фердинанд, на буржоазното правителство на Александър Малинов и поради тази причина не трябва да се чества. Истината обаче е, че Съединението на Северна и Южна България с Източна Румелия нямаше да може да породи своя ефект и да доведе до закономерния резултат на създаването на една единна българска държава, ако ние всъщност не бяхме се отърсили от василитета от Турция.

Тържественият ритуал по повод празника се състоя пред колоната на Независима България на пл. "22 септември". В него се включи и представителна част на комитет "Родолюбие". Празничната програма продължава с два  концерта – на "Биг Бенд Пловдив" на Римския стадион, а вечерта – на фолклорните ансамбли "Тракия" и "Пирин" на Античния театър.

В Пазарджик с издигане на националното знаме и тържествена церемония на площад "Константин Величков" в 11 часа започна честването на Независимостта.

Празничен молебен за България беше отслужен на площад "Независимост" във Варна. Под звуците на националния химн, изпълнен от представителния духов оркестър на Военноморските сили, тържествено беше вдигнато националното знаме.

Oбщина Благоевград  отбелязва годишнината с почести за войните, загинали за обединението и Независимостта на страната, пред Паметната плоча на площад "Георги Измирлиев".

В Петрич бяха поднесени венци и цветя пред паметника на загиналите за Родината.

Добринище, освен Деня на Независимостта, отпразнува и празника на града. В Стара Загора също празнуваха двойно, тъй като денят е празник и на Старозагорските минерални бани, както и xpaмoв пpaзниĸ нa църквата "Cвeти Koзмa Зoгpaфcĸи". Беше отслужен водосвет с ocвeщaвaнe нa тpaдициoнния ĸypбaн, а aнcaмбъл "Зaгope" изнесе концерт.

Регионалният исторически музей в Кюстендил приемаше посетители безплатно.

Сливен отбеляза деня с тържествен ритуал пред паметника на славния сливенски конен полк "Орлето" със слово на кмета Кольо Милев и поднасяне на венци в знак на почит към радетелите на българската независимост. Програмата продължи с изложба, посветена на 130 години от рождението на сливенския художник Генчо Гиндев във възрожденската къща "Миркович". В залите са показани 44 негови творби. Художникът е потомък на Таньо войвода по майчина линия. Баща му е участник в Априлското въстание, заточен в Диарбекир.

В Силистра годишнината се отбелязва с венци и цветя пред паметника на Васил Левски. Тържествата там имат вековна традиция. Първите архивни документи за отбелязването на празника датират от 1909 година. Заповед на тогавашното градско общинско управление, която се пази в държавния архив, разпорежда на всички обществени сгради и частни домове да бъдат поставени чисти народни флагове. За нарушаване на заповедта е предвидена глоба от 50 лева, които представляват 1/10 от тогавашната заплата на общински чиновник. В архива се пази и афиш за тържествата по повод Деня на Независимостта от преди век, от който става ясно, че на този ден са се провеждали факелни шествия и дефилета на спортисти и колоездачи, а празненствата са завършвали с народни хора на площада.