Проф. Йосиф Белин: Близкоизточен мирен процес без Израел и Палестина е като сватба без младоженци

Професорът по политология и колумнист в най-тиражния израелски вестник „Израел айом“ Йосиф Белин, който е сред стратезите на близкоизточния мирния процес, обясни за „Хоризонт“, че не може да разбере как може да се прави сватба без младоженци. Той подчерта, че това преди не се случвало и че събитието прилича на контактна група, а не на мирна конференция.

Белин е разработвал както споразумението от Осло, което донесе нобелови награди за мир на Ясер Арафат, Шимон  Перес и Ицхак Рабин, така и някои от решенията на Женевската конференция, които обаче не се материализираха в правителствена програма. Белин е ляв политик, доколкото понятията ляво и дясно в Израел се менят спрямо мирния процес с палестинците. Левите са за бърз и траен мир. Йосиф Белин е бил и министър на правосъдието, религиите и на икономиката в няколко правителства и заместник-министър на външните работи на Израел в правителството на Шимон Перес.

На въпрос в дуел на лобита ли се превръща близкоизточният мирен процес и как тълкува отсъствието на главните действащи лица в конфликта, той отговаря:

Така се постъпва, когато двете страни враждуват и организаторите искат вместо тях да решат проблемите. После посредници ги уведомяват какво са решили Великите сили.

Важно е да има точно определена граница между Израел и Палестина. Само ако точно се обособят демографските области, може да говорим за демократични еврейска и палестинска държави. Не може както досега палестинци и евреи да са в една държава. Точно очертана граница между Израел и Палестина е най-важен проблем, а на както постъпи министър председателят Ариел Шарон, който едностранно напусна Газа без да договори с палестинците оттам граница, която и те да признаят и това е извор на всекидневни конфликти и обстрел.

Затова мислех през 1992 година, когато започнах своята дейност по формулиране на съглашението в Осло. По-нататък продължих в преговори с Махмуд Абас през 1993-95 година, в която определихме някои параметри за трайно решение на израело-палестинския въпрос, което е в основата на Женевската инициативата „Белин – Абас“.

Формулирахме някои от параметрите на създаването на Палестинска държава, докато в съглашението от Осло се говори за Палестинска автономия в рамките на еврейската държава. Оставихме опция по-късно двете държави да могат да образуват конфедерация. Така ще могат да решат проблеми, които иначе са трудно преодолими. Тогава няма да е необходимо да бъдат изгонени заселниците от техните селища в Западния бряг, израелската армия може да осигурява и палестинската национална сигурност и т.н. На този етап държавите трябва да се разделят, но по-нататък биха могли да образуват конфедерация.

От всички постигнати досега помежду ни договорености няма нещо, което да не е решено. Но окончателен мирен договор все още не съществува, отбеляза проф. Белин, според когото при преговорите могат да се използват документи, по които има съгласие. Те включват 500 страници, по които двете страни почти нямат различия. Отнасят се до проблемите с водата, инфраструктурата, електрозахранването, околната среда. Постигнати са при неформалната Женевска инициатива, но са скрепени с подписи и могат да спестят време при официалните преговори.

Трансфер на население между двете бъдещи държави, за какъвто споменават правителствени източници, противоречи и на международното, и на израелското законодателство и не е морално, допълни Йосиф Белин:

Преговорите са за размяна на територии, а не на хора. През 1948 казахме на 100 000 араби, които останаха на територията на възродената еврейска държава, че трябва да приемат израелско поданство. И 70 години по-късно не можем да им кажем да отидат да живеят другаде, освен ако те решат така да направят, което не ми се вижда реално.

Белин анализира и факта, че най-тежките мирни договори са били подписвани от десни правителства на Израел:.

През тези близо 70 години съществуване на еврейската държава мир са договаряли и десни, и леви сили. Мирът с Йордания и съглашението от Осло бяха договорени от ляво правителство, а, десните - в лицето на Менахем Багин, подписаха Кеймпдейвидския договор с Египет. Това показва, че дори и правителства които говорят, против цената, която трябва да се плати за мира, когато дойдат на власт осъзнават, че опасността да не подпишат договор е по-голяма, отколкото да подпишат при определени условия. Затова не съм отчаян, че начело на държавата е дясно правителство. Може би това е шансът на мирния процес, че светът не храни никакви надежди, че това правителство има намерение за мир.

Помолен за коментар да посочи различията между Арабската мирна инициатива, която е в ход и Парижката, израелският политик и преподавател изтъкна, че според Арабската инициатива, ако Израел се договори за мир и граници и с палестинците и със сирийците, всички арабски страни ще изпратят посланици и ще нормализират отношенията си с еврейската държава, докато Френската инициатива е само покана за среща:

Може би в Париж ще се говори за по-конкретни неща , но в черновите, които прегледах, няма нещо ново, докато арабската инициатива може за се окаже най- важното нещо след вече подписаните мирни договори с Йордания и Египет. Може бе става въпрос за революция в отношенията между Израел и арабския свят и това да стане точно за нашето поколение. Докато френската конференция тепърва трябва да докаже себе си.