Завладяването на България в края на XIV век унищожава Търновската Патриаршия. Ръководството на църковните дела е поето от Гръцката патриаршия в Цариград. Отначало това не се отразява на отношенията между българите и гръцкото духовенство, но в края на XVIII век напрежението нараства. Народът е подложен на високи църковни данъци, срещу които въстават малкото стигнали до високи постове в общинското самоуправление българи.

Как продължава и през какви етапи преминава една от най-големите мирни битки в историята ни, тази за духовна независимост и самостоятелна Българска църква, припомня проф. Петко Петков - преподавател по Нова история на България във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, днес, когато отбелязваме 165 години от първата църковна служба на български език в Цариград, позната като Българският Великден. 

На 3 април 1860 година се случва първият политически акт, с който българите се самоопределят като самостоятелен народ в рамките на Османската империя и тръгват по пътя към свободата. В разгара на тържествената служба на Възкресение Христово в българския храм „Свети Стефан“, в квартал Фенер, в Цариград, митрополит Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцки патриарх Кирил VII Константинополски, а на негово място казва "всякое епископство православных" и произнася това на султан Абдул Меджид I. По този начин е отхвърлена властта на Патриаршията над българското паство. Канонът е спазен и българските духовници не могат да бъдат отлъчени от църквата.