Бургас отбелязва 80 годишнината на Христо Фотев

Днес бургазлии отбелязват 80 години от рождението на Христо Фотев.  В 11.00 ч.в Морската градина  под наслов "Метафори и картини по асфалта" ще рисуват и рецитират стихове деца от художествени кръжоци при НЧ "Христо Ботев" Бургас, НЧ "Пробуда" Бургас, НЧ "Св. свети Кирил и Методий" Бургас, НЧ "Просвета" кв. Долно Езерово.

В 12.30 часа ще бъдат поднесени венци и цветя на паметника на поета.

От 18.00 часа в театър "Адриана Будевска" започва "Князът на поезията" - спектакъл по стихове на Христо Фотев.

В 19.00 часа е церемонията по връчване на наградата от националния поетичен конкурс "Христо Фотев".

Христо Фотев е роден на 25.03.1934 в Истанбул. През 1940 г. семейството му се премества в Бургас, в Коджакафалийската махала - кварталът на бежанците. Завършва фабрично-заводско училище в Сливен (1951). Моряк на моторен кораб (1953-54), художник в стенописното ателие на Дом "Украса", Ямбол (1957-59), драматург на Бургаския драматичен театър "Адриана Будевска" (1961-62), творчески секретар на Дружеството на бургаските писатели (1964-90), главен редактор на алманах "Море" (от 1990).

Още в първите книги на Фотев - "Баладично пътуване", "Лирика". "Сантиментални посвещения", "Пристанище" и др. баладично-романтичното се налага като основна емоционална и художествена доминанта в поетическия му стил.

Една от централните и най-плодотворни теми в творчеството му е морето, възприето не самоцелно-пейзажно, а в многообразието на неговата символика. Поезията на Фотев е подчертано лирична, с непоказен, вътрешен драматизъм. Присъща й е тихата тоналност, приглушената, но мелодична реч. Поетът търси отговор на някои от най-важните за съвременната душевност нравствени дилеми.

За поетичното му световъзприемане е характерно движението - във времето и пространството, назад - към детството, и нагоре - към зрелостта. Чувствителен и раним, лирическият субект възприема любовта като най-истинското измерение на живота, смисъл на човешкия път през битието. В природата търси загадката на живота, мярката на духа, метафората на вечния стремеж към съвършенство. По-късните и някои от последните книги на Фотев - "Обещание за поезия", "Литургия за делфини", "Венецианска нощ" и др., задълбочават съзерцателността, вглъбеността на поетическия натюрел, като същевременно разширяват тематичния и жанровия обсег на художествените търсения.

ТОЯ ВЛАК ЗА БУРГАС...

Тоя влак за Бургас е тъй бавен.

Аз сънувам дъждовния плаж.

Там е моя живот - моя странен

и единствен словесен пейзаж.

Там съм целият аз - там забравям,

че съм кратък и лош - че съм аз.

Глас на гларус и аз осезавам

тоя - целия свят... Там в Бургас,

аз умирам от нежност и ярост.

(А се мислех за подвиг роден.)

Глас на гларус, о, писък на гларус -

възмутителен спомен за мен.

МОРЕТО САМО ЖИВИТЕ ОБИЧА...

Mорето само живите обича,

а мъртвите изхвърля на брега.

Едно момиче, ах, едно момиче

морето не изхвърли на брега.

Остана само кърпата позната

да се прелива с белите вълни.

Момичето обичаше моряка,

моряка - всички хубави жени.

Остана само кърпата с червени

и лилави ресни като преди.

Ний плакахме безшумни и смутени

и скочихме в студените води...

До дъно преобърнахме морето

със пръсти, посинели от тъга,

да търсиме момичето, което

морето не изхвърли на брега.