За честването на един Поет

Ваня СТОЯНОВА

80 години от рождението на Христо Фотев Бургас отбеляза с поредица от чествания,както и с традиционния вече национален литературен конкурс на името на поета.За честванията ще стане дума първо.Похвално слово за прекрасната идея да почетем Княза на поезията,който е възпял всяко място в града ни.Но чисто човешкото ми и журналистическо разочарование на моменти спираше ентусиазма ми на филолог и четящ човек, който обича поезията на Фотев. Първото събитие в програмата се оказа първото ми разочарование-изложбата на Вяра Стефанова. Авторката в момента е в Москва ,няма да открие експозицита. Но оказва се ,че и това не е нещо ново, приготвено за тези чествания, а събрани от авторката фотоси отпреди 2 години…Сигурно те пак имат своята публика в Казиното, може би има хора ,които не са ги видели, но все пак-с горчив привкус започва за мен седмицата на Фотев. Признавам,не успях да гледам филма  „Тоя влак за Бургас е тъй бавен“,но се оказва, че и той не е нов и не е  сниман за 80 годишнината на поета. Иначе може и да е интересен, но пък ,оказва се , че стиховете , които поне според програмата ще чете актьор , отдавна са прочетени,т.е. обещаното в програмата се разминава със случилото се в Казиното. На самия ден -25 март-когато поетът трябваше да стане на 80, дъждът не ме спира и отивам до паметника му да чуя негови стихове, както пише в програмата. Обаче там се казват 2 думички за поета от организатора на честванията, скрит под един огромен чадър. В този миг благодаря, че вече не работя в телевизия, защото в кадрите няма да се види лицето на човека…И накрая -прекрасната поетеса Венда Райкова рецитира свой стих-истински като истинското приятелство с Фотев. Лично за мен това спасява репортажа ми, но остава разочарованието, че пред паметника та поета никой не рецитира неговото слово. Не  е  толкова важно кой и как ще го прочете, но нали това остава след поетите-думите …А лирикът има специално отношение към тях, даже има стихотворение „Възхвала на думите“. Кулминацията на честванията -спектакълът Князът на поезията - е поредното ми разочарование.Прекрасните актьори Аглика Бояджиева, Димитрина Тенева, Стоян Памуков и Юрий Ангелов четат в първата част на постановката текстове на и за Фотев. Защото харесвам и четиримата ще кажа,че приемам тази част на спектакъла, въпреки статичното решение на сцената - 4 стола ,4 силуета ,театралите четат от 4 папки. Но продължението на спектакъла е още по- страшно …Дълго ,но прочувствено слово на професор Михаил Неделчев. Някъде тук той казва „Фотев роди Бургаски вечери и Тоника“. Питам се защо? Но нямам време да се разсея, защото Недялко Йорданов излиза на сцената - разказва за приятелството с Фотев,за това как е написано стихотворението  „Този влак за Бургас е тъй бавен…“ Пее го и продължава с… цял диск по Фотев.Песен след песен…На плейбек…В един момент моли звукорежисьора на театъра да намери предпоследното парче…И тук на мен ми се поиска някой друг да пее тази уникална поезия - някоя млада певица, дори Тони Димитрова ,ако щете…В предварителната пресконференция организаторите са обещали нови песни по вечните стихове на Фотев, но Стефка Емилова не била в България в момента. Нови песни няма, диска на Недялко Йорданов е отпреди няколко години. С цялото ми уважение към Недялко Йорданов-той просто трябваше да спре след първата песен. Та нали това не е негов авторски рецитал, а друго нещо, за друг поет. Накрая на церемонията Йордан Ефтимов получава Фотевата награда, а Стоян Памуков обява гръмко Цветя от Митко Николов…И церемонията приключва…Но от гръмкото заглавие „Князът на поезията“ ми остава излъганото очакване за нещо повече …

За мен обаче събитието в тези дни остава Разговори с Фотев. Заради базирането върху литературна анкета с поета, направена от Кирил Гоцев навремето. И заради  наистина прочувственото вживяване на актьора Пламен Каров в образа на младия Фотев. Но най-вече заради искреното вълнение на живите приятели на автора, обединени около Георги Райков.Тези хора се просълзяват, докато си спомнят за него, вълнуват се. Дори от факта, че някой се е сетил за тях, потърсил ги е. Уви- синът на Христо, който носи неговото име, не желае да говори. Явно има лични причини за това .Но  вечерта е на чаша вино - по христофотевски бохемска,магична, носи очарованието на стария Бургас …Тръгвам си от тази вечер през парка и минавам край местата, които са възпяти в онези паметни стихове …И у дома отварям книгата, на  която Поета някога ми даде автограф…

Радио Бургас