ПРЕФЕРЕНЦИЯ

Дали България ще има правителство в обозримото бъдеще все още е под въпрос. Трудно, много трудно може да се постигне някакъв консенсус и това е видно от досегашните напъни на политконструкторите и техните наставници.

Но пък със сигурност големите партии вървят към обединение  поне в един приоритет – елиминирането на преференциалния вот.

Точно този елемент от изборните правила, който бе посрещнат неочаквано радушно от изстрадалия електорат. Ако преференциалното гласуване на изборите за европейски парламент бе припознато и използвано от малко над една четвърт от гласувалите, то на отминалите избори преференция използваше всеки трети. При това в ситуация на скромна избирателна активност.

И кошмарът на партийните централи от май месец се повтори в още по-забележим мащаб.

Ако след евроизборите се заговори за синдрома 15/15 – визирайки поредния номер на бюлетината на БСП и неочакваното изстрелване в челото на листата на 28-годишния Милен Неков, записан на 15 място, след 5 октомври вече може да се говори за  епидемията на 7/7 9/9, 11/11, 13/13, 18/18.

Факт е, че угрозата от преференцията бе усетена от партийните началници още преди майските избори.

ДПС се обяви против възможността избирателят да пренарежда листите още при изготвянето на новия Изборен кодекс. Именно депутат на Местан след евроизборите предложи първият в листата да не бъде зависим от преференциите , т.е.- да бъде бетониран на мястото си.

Заради този демократичен инструмент ДПС е загубила - според местен функционер на партията - 4 600 души, които са отбелязали числото 18 само при преференциите, без да изберат партия само в неговия избирателен район. А общо в страната ДПС е загубила 60-70 хиляди гласа заради преференциите

Като основен аргумент против преференцията и от ГЕРБ, и от БСП посочиха високия брой невалидни бюлетини.

"Най-интересното в тези избори, както и в европейските, беше въведената т. нар. преференция”, заяви заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. Позовавайки се на данни от ЦИК, той направи съпоставка на недействителните гласове през 2009 година, когато преференция не е имало, и през настоящата 2014, когато тя бе въведена за парламентарен вот.

Разбира се Цветанов услужливо пропусна факта, че през 2009 г. са гласували над 60 процента от избирателите, а сега 48 на сто.

Всъщност недействителните бюлетини са най-малкият кахър на големите партии.

Истинският ужас  на партийните велможи е възможността да загубят лостовете си за въздействие върху общинските партийни елити. Защото именно местните партийни активисти получават някое и друго избираемо място в листата. Това не само ги мотивира за активна предизборна дейност, но и заякчава вярата им в справедливостта и авторитета на висшия партиен началник. Защото точно той има последната дума кой ще става депутат и кой ще остане редови орач на партийната нива.

А не щеш ли, появява се някаква преференция и – о, ужас! – редовите електорални единици се опитват да преподредят спуснатия от София списък. По собствен избор, представете си!

На всичко отгоре преференциалният вот повлия лошо върху вътре партийния морал и солидарност. Още месец преди изборите вътрешният министър Бакалов обяви, че кандидат-депутати се опитват да си купуват преференции, за да си осигурят по-предно място в листите. Т.е. да прецакат другарчето, което се оказало по-голям любимец на софийското началство.

Е, партийната повеля все пак възтържествува, като нежеланите преференциални депутати набързо и доброзорно се отказаха от депутатските столове за сметка на „правилните“ кандидати. Само една госпожа в Пловдив се заинати и не се поддаде на началническия тормоз, напусна партията и стана независим депутат.

На теория всички политически субекти у нас се кълнат в демокрацията и във върховенството на суверена. Но когато опре до разпределянето на депутатски места маските, падат.

После защо гласуващите намалявали на всеки следващ вот.

Ами и заради това.